Радослав Папазов завършва средното си образование в северногерманския град Кил, а след това се завръща в родната София, където завършва специалност „Скандинавистика“ и магистърската програма „Преводач-редактор“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2018 г. води курса по превод от скандинавски езици към същата магистърска програма. Превежда от шведски и норвежки език и е работил с автори като Юнас Юнасон, Майгул Акселсон, Лин Улман, Том Егеланд, Ингар Йонсрюд, Катарина Масети, Вивека Стен, Оса Ларшон, София Лундберг и Балсам Карам. Ето какво разказва за преводаческата работа, за предизвикателствата, пред които тя го изправя, и как вижда бъдещето ѝ.
Как започна пътят ви като преводач?
Още в трети курс на бакалавърската програма „Скандинавистика“ наша преподавателка ни сподели, че издателство „Персей“ търси преводач и ме свърза с издателя. Така започнах работа по първия си превод – роман на Том Егеланд, който носеше заглавието Ragnarok. Още тук възникна първата сериозна трудност, с която се сблъсках, тъй като по онова време още не бяха толкова нашумели филмите на Марвел, и понятието „рагнарьок“ все още не беше известно. В крайна сметка се спрях на заглавието, което е избрал Вагнер за последната четвърта част от цикъла „Пръстенът на нибелунга“, която описва именно събитията на края на света, които срещаме в германската и скандинавската митология. Така романът получи заглавието „Залезът на боговете“. След това издателство „Колибри“ търсеха преводач за втората част на романа „Мъжът от съседния гроб“ на Катарина Масети. Възложиха ми пробен превод и след това започнах работа с тях, като оттогава работя почти само за това издателство.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Преводът е творчески процес, който изисква известна нагласа. Може би едно от основните неща, които научих, е, че трябва търпение. Самият факт, че си планирал достатъчно време, което да отредиш на превода, съвсем не значи, че работата ще потръгне. Понякога просто не върви и в това няма нищо страшно. Нужно е да се почувстваш уверен и спокоен и с удоволствие да подходиш към следващата задача. Невинаги романите, които превеждаме, ни харесват. И това също бе важен урок за мен. Да осъзная, че всеки читател е различен и че дори да не съм възхитен от дадена книга, то мотивацията ми в никакъв случай не бива да страда от това. В тези случаи намирам предизвикателствата във въпросната книга и се старая преводът да е на възможно най-високо ниво.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Не бих казал. Гледам да съм на тишина, да се концентрирам изцяло върху задачата и щом усетя, че ми хрумват все по-малко идеи, да си направя почивка.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Според мен понякога е наложително. Ако видим, че авторът е допуснал фактологическа или друг вид грешка. Случвало ми се е в една книга едно и също събитие да е описано по два различни начина в началото и края на книгата. Тогава се свързах с авторката и просто попитах дали не става дума за някаква неточност. Тя ми благодари за внимателния прочит и ме насърчи да направя промяна, каквато аз преценя, и се изненада, че до този момент никой не ѝ е обръщал внимание на тази грешка. Друг е въпросът дали имаме право да променяме нещо само защото лично на нас не ни допада. Тук вече бих отговорил с категорично не. Не съм привърженик на буквалния превод, но стилът на автора трябва да бъде запазен на всяка цена.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Любопитен въпрос. Може би бих попитал кой точно оценява работата на автора спрямо тази на преводача. Струва ми се доста сложно да се направи подобна съпоставка. Добър преводач е този, който е запазил езика на автора. Който е успял да предаде същото въздействие, което авторът има в оригиналния текст, без да се опитва да предава дума по дума написаното.
Коя е последната книга, по която работихте?
„Сингулярност“ на Балсам Карам.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Може би с „Не се казвам Мириам“ на Майгул Акселсон. Разбрах за книгата от преподавателката ми по шведски от университета Веселина Георгиева. Прочетох я в оригинал и толкова много ми хареса, че за първи път си позволих да препоръчам книга на издателството, за което работя. За моя голяма радост от „Колибри“ се съгласиха да я издадат и имах възможност да работя по превода, както и в последствие да проведа онлайн интервю с писателката. Тази среща беше много вълнуваща за мен и бях безкрайно щастлив да държа книгата в ръцете си.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Всеки един превод изисква отдаденост, която безспорно оставя отпечатък у преводача. От последните книги, които съм превеждал, най-голямо удоволствие ми достави работата по романите на Юнас Юнасон. Много сериозно предизвикателство е да разбереш хумора на автора, а след това да го предадеш на българския читател, така че да бъде забавно и за него. Мисля, че до голяма степен трябваше сам да преоткрия чувството си за хумор.
Кой е любимият ви чужд превод?
Категорично мога да отлича превода на „Властелинът на пръстените“ на Любомир Николов. Невероятно е как успява да ни потопи в света Толкин.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Във всяка една книга се появяват подобни думи и изрази. Всъщност проблемът понякога не е, че нямаме такава дума, а че на езика, от който превеждаме, тя има нюанси, които трудно можем да преведем. Например норвежкото „gå på tur“. Буквално това би означавало да отидеш на разходка, но за норвежците е много повече от това. Може да означава да идеш на поход, да се разходиш из града или да отидеш на ски бягане. Този израз е вкоренен в културата им, в тяхната близост до природата. Шведите пък имат една много симпатична дума „fika“. Това означава обикновено да се срещнеш с приятели или познати, да пийнеш кафе или чай, да си поговорите и да похапнете нещо сладко. Думата е глагол и понякога е трудно преводима: Може да опитаме с: „На кафе“ – но не знаем винаги дали персонажите са пили наистина кафе, или не. „Видяхме се вчера“ – но как точно са се видели, на кафе ли са били? Ако не е уточнено в контекста, може да бъде сложно.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Трябва да разграничим художествения от нехудожествен превод. Когато става дума за превеждане на документи, машинният превод може да бъде много полезно помощно средство. Едва ли някой преводач на художествена литература обаче ще изрази мнението, че е много щастлив от развитието на изкуствения интелект и неговата роля в превода. Към момента той все още не може да измести преводача. Според мен обаче тенденцията, за жалост, е да се случи именно това. Представете си: За да направим един качествен превод, ние трябва да се запознаем с творчеството на писателя, да изучим стила и езика му, като прочетем други негови творби, може би и други преводи на колеги. Нещо, което на нас ни отнема дни, седмици. В бъдеще една машина ще прави това за секунди. Даже може би и за по-малко. И машината вече ще е запозната перфектно със стила на автора и ще е в състояние да създаде превод, който по нищо няма да отстъпва на нашия. Някои биха казали, че на този превод ще му липсва душа, че преводачът също е творец и неговият почерк ще изчезне. Вероятно ще са прави, но това няма да направи тези машинни преводи по-малко качествени. За мое голямо съжаление, личното ми мнение е, че след години тази професия може би ще изчезне, наблюдавайки развитието на технологиите. Затова и си мисля, че ние, хората, които се занимаваме с преводи, трябва да ѝ се наслаждаваме, докато можем.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Отново ще се върна на „Не се казвам Мириам“. Учили сме и сме чели много за Втората световна война и лагерите на смъртта. Съвсем логично се набляга на евреите, загубили живота си по този ужасяващ начин. В романа на Майгул Акселсон обаче главна героиня е момиче от ромски произход. Лично аз не знаех, че в Аушвиц е имало така наречения „цигански лагер“, който е бил отделен от останалата част. Както и че ромите са имали смелостта да се опълчат на нацистите, когато е взето решение за ликвидирането на тази част от лагера. И макар и само за една нощ тези обречени на смърт хора са се чувствали като победители.
Вижте как превеждат още:
Або
Ваня Георгиева
Емил Минчев
Владимир Молев
Марко Видал
Хасине Шен Карадениз
Дария Карапеткова
Ненко Генов
Рада Ганкова
Даниел Пенев
Майя Праматарова
Мариана Христова
Хайри Хамдан
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
Можете да намерите повечето заглавия, споменати в материала в Ozone.bg.
