fb
Как превеждашСпециални

Как превеждаш: Екатерина Търпоманова

7 мин.
Снимка: Личен архив

Доц. д-р Екатерина Търпоманова преподава в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии, Катедра по общо, индоевропейско и балканско езикознание. За радост на своите студенти обича да пише отлични оценки. Превежда художествена литература основно от албански език, а част от книгите, достигнали на български до вас благодарение на нея, са „Епосът на утринните звезди“ от Руди Еребара, „Отело, мавърът от Валона“ от Бен Блуши, „Бягство“ от Майлинда Брегаси (и трите с логото на изд. „Изида“).

Екатерина е завършила френската гимназия в Пловдив и специалност „Балканистика“ в Софийския университет, в която е научила румънски, гръцки и албански. Споделя, че харесва българските народни танци, френските импресионисти, скандинавското кино и гръцкото море. Разберете повече за професията на преводача от интервюто ни с Екатерина.

Как започна пътят ви като преводач?
С няколко стихотворения от албански автори, които преведох за удоволствие – беше ми любопитно как ще звучат на български. Бях студентка по онова време. Сега превеждам основно проза.

Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Иска ми се да отговоря на добро разпределение на работата, но уви, все още не ми се получава. Все пак нещо важно, на което ме научиха преводите, е да проверявам дори на пръв поглед ясни и очевидни неща.

Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Прекръствам се три пъти, плюя в пазвата и си дръпвам ухото. Не помага. Затова пия кафе.

Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Не би трябвало. Но съм сигурна, че всички го правим, когато ни се струва, че се налага. Един от авторите, които съм превеждала, беше объркал планината, от която извира голяма европейска река, а аз случайно знаех коя е и написах вярната. Той ми се обади по-късно да ме помоли да коригирам това, на оригиналния език книгата беше отпечатана с грешното название. Дори да не ми се беше обадил, щях да оставя вярното. Това обаче са фактически грешки. Не си позволявам да се намесвам в стила на автора, в начина му на писане, дори да не ми допада.

Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Сигурно е добър писател и трябва да се замисли дали да не смени попрището.

Коя е последната книга, по която работихте?
Новелите „Неделни камбани“ на албанската писателка Анна Кове, които са леки и приятни както за превод, така и за четене, но същевременно поставят важни въпроси – за отношенията между мъжа и жената, за пътя, за паметта, за европейския югоизток и дори за това, че все си оставаме втора ръка европейци, защото такива се усещаме.

С кой ваш превод се гордеете най-много?
Ще отговоря, ако някой ден отново започна да превеждам поезия. Иначе мога да кажа коя книга най-много ме е затруднила, коя ми е доставила най-голямо удоволствие, коя се е харесала най-много на публиката – това са все поводи за удовлетворение от работата, но може би не точно гордост.

Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Много ме впечатли и много силно ми въздейства романът „Епосът на утринните звезди“ на Руди Еребара. Сюжетът е изграден по истинска история – живота на албански художник, който е преследван от тоталитарния режим в Албания, защото се е отклонил от канона на соцреализма. Романът започва с проливен дъжд, който измива червената боя от лозунгите, с които е украсена Тирана по случай рождения ден на диктатора Енвер Ходжа. Няма значение, че пороят е природно бедствие, възникват подозрения за саботаж и обвинението пада върху художника от предприятието за лозунги. Абсурдните ситуации, в които попадат героите, показват колко незначителен е човекът пред тоталитарната машина. И още нещо – абсолютната самота в едно общество, в което всеки е враг и всеки е предател. Аз съм учила всичко това в университета, но художествената литература има тази сила да ни накара да възприемем много по-дълбоко историческите събития. Добре е да има такива произведения, които да ни припомнят тази епоха и да ни предпазват от това да я възпроизведем.

Кой е любимият ви чужд превод?
Обикновено се затруднявам да назова нещо любимо, каквото и да е – музика, филм, художник, винаги харесвам по много и не мога да отлича само едно. Но за любим превод мога да отговоря без колебание – романите на Никос Казандзакис, преведени от Георги Куфов. Имах удоволствието да го познавам. Доведе го в час по новогръцка литература нашият преподавател проф. Янис Моциос от Янинския университет (Гърция) да ни разкаже как е превел „Алексис Зорбас“. Тогава ни се стори, че пред нас е самият Зорбас. Винаги съм се питала дали това, че Куфов беше един автентичен балкански образ, не правеше преводите му толкова хубави. На пръв поглед изглежда лесно да превеждаш от един балкански език на друг. На Балканите имаме обща история и това, заедно с нашата духовна и културна близост и продължителните езикови контакти, се е отразило на езиците, които формират така наречения балкански езиков съюз – при тях протича дълбоко структурно сближаване. Тази близост обаче крие „капанчета“ – сред цялото усещане за общност да пропуснеш спецификата.

Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Всеки път се чудя как да подходя към албанската дума besa. Буквално тя означава клетва, дадена дума. Но в контекста на албанското обичайно право, регулирано от Канона на Лек Дукагини, което обхваща цялата система от социални отношения, включително и смъртното отмъщение, тази дума има много по-дълбоко значение, а и различни преводни еквиваленти на български според контекста. Единият подход е тя да се превежда всеки път, като се избира подходяща дума на български според контекста, а другият – да се употреби албанската дума с обяснение в бележка под линия.

Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Машинният превод няма как да носи вреди, ако се използва разумно и по предназначение. И не, машинният превод няма да вземе хляба на преводачите, така, както механизацията в промишлеността не отменя управлението на машините от човека. Въпреки огромния напредък в езиковите технологии, все още сме далеч от наистина добър автоматичен превод, след който няма да е необходима поне редакция от човек. В много преводачески агенции вече използват различни програми за компютърноподпомогнат превод, които спестяват много усилия на преводачите. Но за художествения превод е важно умението на преводача да изгради текста, така че да отрази авторовия стил, познанията му не само за родния и чуждия език, но и за съответните народи и култури. Не на последно място, човекът има знания за света, които компютърът няма откъде да придобие.

Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
От романа на Руди Еребара научих как е „другар“ на китайски – обръщението, което използвахме по времето на социализма. Авторът го беше транслитерирал на албански като „тундзе“. Аз проведох цяло проучване, докато реша как да го предам на български. В крайна сметка стана „тунчжи“.

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta23q1.

Вижте как превеждат още:

Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов