Мариана Христова е преводач на (предимно) художествена литература. Родена е във Варна, но и сред книгите. Обожава морето, планината и яркото в живота. Затова любимият ѝ цвят е жълтото – цветът на слънцето. Читателите познават преводите ѝ на някои от любимите криминални и тийн романи, а в свободното си време Мариана е и запален читател и като всеки такъв има своите пристрастия – към историческите романи и фентъзи жанра.
Как започна пътят ви като преводач?
По обичайния начин – завърших специалност, която ми позволяваше да упражнявам професията. В моя случай това беше магистратура „Преводач-редактор“ в СУ. И започнах да пиша и звъня на различни издателства за пробен превод. Нямах опит и получавах любезни откази. Много. Започнах да се питам има ли смисъл. Но щастието ми се усмихна и от издателство „Бард“ ми дадоха няколко страници. След тях дойде и първата книга и повече не погледнах назад.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Това, че нещо е вярно, не е достатъчно, за да е правилно.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Правя си кафе,започвам работа и след като преведа определена част от страницата, го изпивам. Все едно дали ще минат десет минути или един час. Освен това превеждам първата страница на всяка нова книга в деня, в който я получа, иначе няма да ми върви преводът.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Не би трябвало. От друга страна, понякога има доста фрапиращи фактологически неточности, които не бива да се подминават. В такива случаи се прави консултация с редактора. Но стила на автора – не, него никога не бива да го променяме.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Не.
Коя е последната книга, по която работихте?
Jar of Hearts от Дженифър Хилиър.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Не мога да преценя. С някои разкази на сравнително неизвестни в България автори. С немалко романи. Определено с „Чие е тялото“ на Дороти Сейърс, която е съвременница на Агата Кристи и е изключително интелектуална авторка.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
„Книжарницата“ от Пенелопи Фицджералд.
Кой е любимият ви чужд превод?
Много са. По отношение на прозата наистина не мога да ги изброя. В поезията – „Балада за стария моряк“ от Самюъл Колридж, дело на Манол Пейков.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
В определен контекст всяка дума може да стане „непреводима“. Аз имах такъв случай с undo. Накрая преведох тази кратка думичка с „обезсили стореното“.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
В художествения превод не виждам никакви ползи.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Че има слонове-полиглоти. В бележките на авторката на „Вода за слонове“ намерих историята на слоницата Старото мамче, продадена на един цирк с уверението, че е изключително умна. Инвестицията се оказва изключително лоша – новата звезда не желае да прави каквото и да било! Докато един ден не откриват, че в предишния й цирк са й говорили само на немски. Заемат се да я научат да изпълнява команди на английски и кариерата й се устремява към нови висоти.
Вижте как превеждат още:
Хайри Хамдан
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
