Усещали ли сте онази тишина и спокойствие, които нежно проникват в стаята на четящия човек? Аз лично да. И тъй като именно това чувство ме кара с нетърпение всяка седмица да чакам неделния следобед, реших да се полюбопитствам как известни автори виждат литературата като лечение, средство за изцеление и дори спасение на човешката душа.
Въпреки че връзката човек-книга е приемана като самостоятелно, интимно занимание, появата на книжните клубове, читалищата и библиотеките я превръщат в свръзка между хората, спасение в тежки времена или обща тема, която сплотява и създава поле за зараждане на любов.
Порових се сред няколко любими истории, за да разбера не само какъв е индивидуалният подход на човека към отделната история и как тя би променила живота му, но и как известни автори успяват чрез литературни клубове да създадат мост между отделните хора, използвайки дадена творба. Така попаднах на няколко заглавия, които с радост препрочитам и до днес, но също и нямам търпение да споделя с вас.
The Jane Austen Book Club от Карън Джой Фаулър
Започваме с една от любимите ми развлекателни новели – The Jane Austen Book Club от Карън Джой Фаулър (2004 г.). Книгата не е издадена на български, но лесно може да се намерят английски издания дори и онлайн. А за почитателите на киното, които искат бързо да се потопят в историята на Фаулър, е налична екранизация в Apple TV – „Литературният клуб на Джейн Остин“, реж. Робин Суикорд.
Историята се върти около пет жени и един мъж, които не се чувстват щастливи. Някои не го показват, други не го приемат, трети са твърдо решени, че трябва да направят компромис, а четвърти просто се влюбват, за да избягат. Търсейки начин да разсеят една от приятелките си в тежък развод, създават литературен клуб, в който обсъждат творбите на Джейн Остин. Всеки месец е една нова книга, всяка среща е ново начало. Тъй като не искам да провалям удоволствието от четенето на книгата (или гледането на филма), ще спра да разказвам сюжета до тук. Чрез създаването на литературния клуб, персонажите успяват да се свържат едни с други и да намерят утеха не само в общото си хоби, но и в смисъла на това да са сред хора и да споделят тревогите си с тях. Защото самотата не е поле за взимане на каквито и да е било решения.
Това, което ме накара да оценя творбата толкова високо, бе умението на авторката да вплете различните истории от творбите на Джейн Остин в ежедневието на героите. Красотата в този тип изкуство е, че винаги като читатели можем да попаднем на разказ, който да е огледало на живота ни, който да ни даде липсващата въпросителна от загадката или просто да ни накара да не се чувстваме толкова сами. Литературата почти винаги успява да отрази съвременните проблеми в човешкия живот.
„Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ от Мери Ан Шафър и Ани Бароуз, (изд. „Колибри“, превод: Анелия Николова)
Тази книга е поредното доказателство, че литературата не е само четене, писане и издаване на книги, тя е нещо повече. Покрай нея се сплотяват хора, лекуват се рани от миналото, храненето е споделено преживяване, обичат се, учат нови уроци и какво ли още не. Книгата на Мери Ан Шафър е предсмъртният ѝ дебют. Преди да бъде редактирана и издадена, авторката си отива от тежка болест. Нейната племенница Ани Бароуз довършва ръкописа и благодарение на това, книгата излиза на пазара. Затова и на корицата на „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ се появяват двете имена.
Друга особеност на тази творба е епистоларната ѝ форма. Действието се развива след Втората световна война – жителите на остров Гърнзи създават таен книжен клуб, който се явява като оправдание пред немците за нощните им събирания. Впоследствие, след края на войната, този клуб става истинско място за споделяне на страхове, любов към литература и съпротива срещу военните действия.
Това е пореден пример за това как литературата може да се окаже спасител не само в ежедневни ситуации или периоди на трудност в живота на хората. Тя може да бъде спасение по време на война, по време на катаклизъм в човешкия живот.
The End of Your Life Book Club от Уил Швалбе
The End of Your Life Book Club е роман, чиято история те кара да се завиеш през глава и да поплачеш хубаво. Връзката между деца и родители е може би една от най-трудните за губене и осъзнаем ли, че сме на път да пуснем майка ни или баща ни, винаги посягаме към това, което ни носи успокоение и комфорт. В историята на Уил Швалбе литературата е именно това – удобство и тази свръзка между болната майка и тъжния син. Те си основават „книжен клуб за двама“, в който четат и обсъждат книги. Говорят за любовта, за страховете, за бъдещето и за миналото. Книгите стават средство за утеха и сила в тежките времена. Предоставят многообразие и различност чрез тематиката си, което в дадени случаи отвлича вниманието и пренася човека в балона на комфорта, от който понякога имаме нужда. Книгите стават ритуал и спомен, който ще се помни вечно.
„Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ от Робин Слоун (изд. „Сиела“, преводач: Паулина Мичева)
Мистерия, приключение и много, много книги. Това би било краткото ми ревю на този роман, ако беше необходимо да се вместя в няколко думи. Тъй като не е, ще ви разкажа за една чудата книжарница, която крие тайни и събира членове на древно общество. Дори и да не е в духа на останалите подбрани заглавия в статията, книгата заслужава внимание, тъй като в сюжетната линия се крие обединението около дадена творба, около дадена мисия. Мистерията и опитите на главните герои да разкрият какво точно се случва в тайната книжарница, говори за това, че човешкият мозък винаги ще се стреми към нови знания и ще посяга към непознатото. Но най-вече, говори за това, че за да се постигне това, човекът има нужда от човек до себе си. Така персонажите се обединяват, създават приятелства и заедно работят за това да разберат какво иска да каже мистичната „книга на вечността“.
Силата на историите може да преобърне нечии живот. Докато търсех и четох за различните клубове в гореизброените творби, осъзнах, че така както една творба може да те обвърже с хората наоколо, друго трудно би го постигнало. И ние често намираме себе си в историите на другите. А когато можем да ги изживеем и да ги споделим с някой ближен, пълнотата е истинска.
Автор: Кристиана Йосифова
Открий следващата си любима книга в Ozone.bg
