Една земя – величествена, плодородна, твоя.
Една заблуда – че можеш да управляваш природата, че можеш да подчиниш събитията, че си господар и бог…че си недосегаем.
Трагедия, разтърсваща съзнанието. Красиво тъжна история за света, който мислим, че създаваме, а всъщност нямаме власт да управляваме. Един класически Стайнбек, докосващ сърцето и същевременно даващ съкрушаващо усещане за реалност.
„Към един незнаен бог“ е история за човека, осмелил се да превърне земята в център на своето съществуване. Но не, защото Джоузеф (главният герой) е алчен за земя, както пише в анотацията на задната корица на книгата. Той просто поставя в култ зависимостта си от земята. Вярва в нея, сякаш той самият е неин творец, боготвори я, нарушавайки връзките си с околните, притъпявайки сетивата си, изменяйки на вярата си. Превърща я в духовен център на целия свят… на своя живот.
Непрестанният устрем към „незнайния бог“ въплътен в земята, загърбването на предупрежденията, водят постепенно до загубата на всичко ценно, на всичко истинско. А това неизменно поражда и неговата трагедия. Книгата е изпъстрена със завладяващи картини на природни бедствия, на разрушени човешки съдби, картини на истинския живот… събужда усещания, провокира предчувствия…
Краят на творбата е силен, разтърсващ – едновременно изненадващ и очакван, болезнено заключение за трагичната предопределеност на човека. „Понякога, Джоузеф, любовта за хората е силна и топла като мъката.“ Тези думи на една от героините в романа описват и най-точно чувството, което изпитваш след прочитането му – едновременно болка и романтична безпомощност. И отново красота…иронията на живота. Богът, макар и незнаен, отново е по-силен, човекът е само прашинка – уязвим, малък, загубен в собствената си вяра, че може да контролира живота, света, природата.
Колкото повече чета от Стайнбек, толкова повече се убеждавам, че това е онзи тип литература, която не може да те остави безучастен. Няма как да си безпристрастен, да си само читател. Ти живееш заедно с героите, с техните съдби, с тяхната болка и мечти. „Към един незнаен бог“ докосва душата и сетивата по същия нежен и дълбок начин, както и „На изток от Рая“, „Улица Консервна“ и „За хората и мишките“. Една истински красива… трагедия на обикновения човек и неговия свят.
Прочетете още:
Ревютата на „Небесните пасбища„, „Пътешествие с Чарли. В търсене на Америка„, „Тортила Флет“ „Гроздовете на гнева“ и „В неравна борба“ в Аз чета и ревюто на „Ярко сияние“ в Книголандия.
Не пропускайте да прочетете и публикацията за живота на Стайнбек в „Големите“
