Има книги, които не избираш – те избират теб. Появяват се в точния ден, когато уж само минаваш през книжарницата, а излизаш с нещо, което ще промени начина, по който гледаш на човешката крехкост. Така се случи и с мен, когато за пръв път срещнах името Казуо Ишигуро върху ярко жълто-оранжева корица – „Остатъкът от деня“ (изд. „Лабиринт“, преводач Правда Митева).
Не влязох в книжарницата с конкретна цел. Просто имах онова неспокойствие, което само мирисът на хартия може да утеши. Тялото ми сякаш само пое натам, а очите ми започнаха да се плъзгат по рафтовете. Почуквах леко по гърбовете на книгите – стар навик, който съм възприела като начин да проверя дали някоя ще ми „отвърне“. И тогава я видях.
Жълто-оранжева, малко срамежлива сред останалите, но някак светеше различно. Издърпах я внимателно, сякаш можех да разруша нещо крехко, и прочетох: Казуо Ишигуро – „Остатъкът от деня“.
Така започна нашето първо запознанство. Още като малка вярвах, че за да опознаеш един човек, трябва да го накараш да напише нещо – и после да го прочетеш. Когато затворих последната страница, с чаша чай в ръка, започнах любимото си занимание за създаването на профил.
Казуо Ишигуро е роден в град Нагасаки, Япония, но шест години по-късно семейството му се мести в Англия. И до днес писателят живее там. Въпреки това има огромен сантимент към родната си страна, но споделя, че често се самоопределя като „човек между две култури”. По-късно, когато започва да твори, той използва дистанцията между държавите като „гориво“, за да напише първите си произведения в японски стил в съчетание с характеристики от английската култура и история.
Първият му роман „Блед пейзаж с хълмове“, (изд. „Лабиринт“, преводач Владимир Молев) е издаден през 1982 г., като още с дебюта си той показва интерес към теми като вина и идентичност. Няколко години по-късно, през 1989 г., романът му „Остатъкът от деня“ носи на писателя световна слава и поставя основите на едно значимо за литературата творчество. Сюжетната линия е обвързана с мисията на един иконом, който трябва да служи на професията си и на имението, в което работи. Отдава му се възможност за почивка и предприема пътуване, което го отвежда до най-красивите места в Англия, чак до Западното крайбрежие. Спокойствието му позволява да се зарови в спомените си и той потъва в дълбините на миналото. От там започват да извират теми като любов, вина, саможертва, потиснати емоции и лоялност. Романът е отличен с награда „Букър“ и е адаптиран във филм, чийто трейлър можете да гледате тук:
Желанието да опознае философската и екзистенциална страна на света, го води към това да разглежда все по-дълбоки и важни теми за човечеството напред в творчеството си. Привличат го въпроси за паметта и забравата, за несподелената любов, за изгубения път, за неизживяните емоции и заблудата, за пропиления живот. Произведенията му са преведени на над 50 езика и се разпространяват в цял свят. В България всичките му осем романа са преведени и публикуване от издателство „Лабиринт“. През 2017 г. печели Нобелова награда за литература. Романите му биват определяни като изкуство с огромна емоционална сила, което разкрива илюзорността на човешката връзка със света.
Преди да бъде удостоен с най-голямата награда за принос в областта на литературата, Ишигуро е скромен и дискретен писател, често встрани от медийния фокус. Смята себе си за обикновен разказвач, по-скоро занаятчия, отколкото глас на епоха. След това обаче, в едно от интервютата по време на Нобеловата седмица в Стокхолм, той признава, че ако до преди това е бил отговорен за млади писатели и колеги, сега се превръща в обществена личност, която трябва да бъде модел за подражание. Започва да изразява мнение по глобални теми, свързани не само с литературата и нейното бъдеще, но също и с изкуствения интелект и влиянието му върху обществото. Говори за авторските права, теми, свързани с културна отговорност и глобална несправедливост.
Интересна е и лекцията му по време на церемонията за награждаване. През 2017 г. Ишигуро разказва за мотивите, които са го накарали да пропише. Разказва за детството си, за идеите, които са го бутали към това да намери собствения си глас. Говори за моделите, на които се възхищава – от световни писатели като Марсел Пруст и Шибусава Ейичи, до младите гласове, които нарушават границите на изкуството. За него литературата не трябва да създава граници, а да ги разрушава. Призовава младите гласове да творят извън традиционното разбиране и да следват собствени норми. Признава, че времето, в което всички ние живеем, е изпълнено със страх и несигурност. Затова мисията на писателите според него е да създадат нов мост между хората, да ги подтикнат към разбирателство и да им припомнят какво е да съчувстваме.
В по-старите му романи изказът му е сдържан, вглъбен в индивидуалните съдби и вътрешните конфликти на персонажите му. След това той започва все по-открито да обвързва литературата с бъдещето на човечеството, особено в контекста на технологиите и етиката. Започва да бъде все по-активен в екранизациите и адаптациите на творбите си.
През 2021 г. написва първата си книга след спечелването на наградата – „Клара и слънцето“ (изд. „Лабиринт“, преводач Владимир Молев). Историята стъпва на темата за изкуствения интелект – робот, който наблюдава света със смесица от наивност и философска дълбочина. Освен осъзнатостта му по отношение на обществото, промяна се наблюдава и в творчеството му.
И след всичко, което научих и изчетох за автора, мога да заявя, че се радвам, че постъпих така „безразсъдно” и въпреки купищата книги, които ме очакват у дома, купих този роман. Опитът ми досега показва, че в моменти на несигурност, трябва да послушаме вътрешния ни глас и да се оставим да ни намери книга, която ще ни предаде следващия важен урок в живота. Защото не е важно какво губим или печелим, а какво научаваме, какво оставяме след себе си и как думите – нашите и чуждите – ни оформят като личности.
Автор: Кристиана Йосифова
(Пре)Открий книгите на Казуо Ишигуро в Ozone.bg
