С Нийл Геймън първо стъпих накриво. Сборникът „Чупливи неща“ не ме впечатли никак. „Книга за гробището“ (изд. „ProBook“) беше вторият шанс да ме спечели като свой читател и Геймън не го пропусна.
„Книга за гробището“ в действителност не е роман, а сбор от 8 истории с въздействаща готическа атмосфера и главен герой сиракът Никой Оуенс. Семейството на момчето е убито хладнокръвно, а едва проходилият Ник като по чудо оцелява и заживява в близкото изоставено гробище. И най-странните обстоятелства са ежедневие за някого. Така гробището е просто дом за Ник и неговите обитатели са семейството му. Галерията от необикновени образи (Сайлъс, г-жа Лупеску, г-жа и г-н Оуенс, вещицата, Сивата дама) ми достави истинско удоволствие и притегателната сила на книгата до голяма степен се дължи на тях.
Геймън е написал интригуваща и многолика книга, в която всеки читател може да открие тема, която го вълнува. За тийнейджърите „Книга за гробището“ е книга за порастването и те лесно могат да симпатизират на Ник Оуенс, тъй като неговата необикновена съдба отговаря на естествената им потребност да бъдат различни, трагични и неразбрани. По-възрастните читатели могат да поразсъждават как обстоятелствата ни определят и какво ни прави това, което сме.
Самият Геймън признава, че идеята за книгата му хрумва още през 85-а, но преценява, че не е достатъчно добър писател, за да я реализира в онзи момент. Написването й всъщност му отнема 22 години. Резултатът е книга, която те кара да преосмислиш клишираните си представи за нормално, добро, страшно и опасно. Сблъсъците на Ник с живите Някойси Джак в първа глава и антикваря в главата „Надгробният камък на вещицата“ на практика са по-зловещи и опасни от общуването му с мъртвите от гробището. Мнозина от гробищните обитатели пък се оказват по-благородни, великодушни и, хм, добри, от хората от плът и кръв.
След „Книга за гробището“ уважавам Геймън затова, че не избира да плаши самоцелно читателя, не предлага готови решения и не разкрива докрай тайните. Просто умело използва странната обстановка, за да пуска камъчета в съзнанието ни, които да пораждат вълнички в мислите ни. А добрите книги правят точно това – разбъркват представите и променят гледната точка.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Не пропускайте и ревютата на екипа на „Аз чета“ за книгите на Нийл Геймън – „За щастие, млякото“, „Никога, никъде, никой“,„Коралайн“, „Книга за гробището“,„МеждуСвят“, „Океанът в края на пътя“, „М като магия“, „Дим и огледала“, „Добри поличби“.
