Всеки път, когато четеш Мария Донева, имаш две възможности – да го направиш на един дъх, жадно и ненаситно, или да ѝ се наслаждаваш бавно-бавно, с по едно-две стихчета на ден. Аз съм от първия тип – обещавам си, че този път ще е различно, че ще си пазя новата ѝ стихосбирка като ценно камъче, намерено на пясъка до морето, но не успявам. Поглъщам я, сливам се с нея, искам още и още… И така почти до последната страница, когато почва да ме гризе вина, защото няма повече, а искам да продължа да попивам думите ѝ…
„Книга за нас“ е всичко, което обичаме у Мария Донева. Искреността и святата чистота, с които тя пише, ни карат да преоткриваме светлината, струяща от всяка нейна прилежно написана рима. Мария споделя за красотата и вдъхновението на слънчевите дни, но и за самотата, тревогите или пък тъгата, когато сме наранени. Така, леко и небрежно, ни пренася в нейния си свят, който не е по-различен от нашия. Там действително има от всичко. Радост, благодарност, надежда, щастие, много обич и съкровища, като тези в „Съкровище“ – стихотворение, което ще бъде толкова свидно и мило за всяка майка.
Една от любимите ми творби от пръв прочит стана „Внимание!“, в което, с типичния си хумор и самоирония, авторката говори за онези женски дни, когато с нас не се говори, тряскаме врати и дори черните котки се „кръстят, припадат, квичат, пребледняват“, щом ние им минем пътя. Стихотворението за това „колко е трудно да бъдеш дума“ в днешния свят пък ме докосна по един възторжен начин:
Трудно е да бъдеш дума
в глупав и лъжовен свят.
Ти се мъчиш да си умен,
те те дърпат все назад
…Да си дума е щастливо, ако
мъдрост вложат в тебе. А
от всичко най-красиво е да
те изговори бебе.
„Напразно“ е толкова истинско, та чак остава леко горчив вкус след прочита, а ако искате да се усмихнете широко, „Пак разправии с дядо К.“ или „Биографията“ са за вас. Широко ще се усмихвате и докато четете за „малкото чудовищѐнце“. Мария Донева обича да пише и за сезоните – тук също попадаме на такова стихотворение, посветено на лятото, на друго за зимата… Сред останалите запомнящи се творби за мен са „Гилотината“, „Огледалото“ и „Столът“ – само Мария може да вземе нещо толкова простичко и да създаде цял магичен свят от думи, за да го опише и да му влее живот.
Столът
Столът изнервен във стаята чака.
Ситно пристъпва. На четири крака
лази по пода и тъпче килима.
Страда за нещо и мъка си има.
Другите мебели кротичко спят.
Скърцат насън. Гладко сресан на път,
спуска прозорецът руси завеси.
Столът приритва: – Ела си! Къде си?
Паякът ъглите е омагьосал.
И конфитюрът се е захаросал.
И горе–долу ръмжи асансьорът.
Мътят водата ръждата и хлорът.
Корени пуска във прага вратата.
Столът преплита отчаян краката.
Само той – верен сред всички неверни. С
мисли тревожни. С предчувствия черни.
Помни, копнее, очаква… Напразно. Скука
и мъка във жилище празно. – О, щом си
дойдеш във празния хол, аз ще съм вече не
стол, а престол! Няма те вкъщи, а аз съм
бездомен – пустият дом е студен и
огромен, леден и жегав, зловещ като в ада.
Столът е стол, щом на него се сяда! В пода
вкопал криви четири крака, гледа към
входа, и чака… и чака.
Не смея да предричам, но това стихче ми стана любимо и подозирам, че често ще бъде цитирано в онлайн пространството:
Безкрайната любов
Хроничната любов със всички усложнения,
панически отказвани лечения–спасения, след
време за отдъхване – пак остро състояние,
мълчание, страдание, солено разстояние,
завръщане, прегръщане, без нищо за прощаване,
допълване, запълване, щастливо свечеряване,
заспиване, сънуване, признателно приемане,
нормално съществуване и болка за отнемане,
случайно, непринудено и весело избавяща, до
кокал, иронична, хвърчаща, отрезвяваща, във
себе си, за себе си, с взаимност до ограбване,
копнеене и искане, и търсене, и трябване,
безкрайната любов боли и тържествува, с
целувка се предава, с целувка се лекува.
Мария пише, че „животът е предимно същият“, но с нейните стихове никога не е. Представете си поезията ѝ като перо – с него тя докосва фино и нежно, гали всички сетива, гъделичка те до смях, може и до плач, а после тихомълком отлита с вятъра някъде другаде. Но не така, все едно не я е имало, а точно обратното – оставила трайна следа.
Ако трябва да опиша поезията на Мария Донева с една-единствена дума, на английски има една много хубава – bubbling. Винаги е лична, но е и за всички, затова заглавието „Книга за нас“ ми се струва точно на място. Както пише Марин Бодаков в предговора към стихосбирката, тя дава „възможността на глас да прочетеш тези стихотворения на любим човек – и да му кажеш с думите на Мария по-добре това, което искаш да му кажеш… Да сте поезия“. Какво по-хубаво от това за един поет?
Ще си позволя да цитирам още веднъж Бодаков, защото думите му са красиви и верни, а и едва ли бих могла да го кажа по-добре: „…историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой“.
Иска ми се да споделя още един стих за финал, защото ми остана в сърцето:
Щастие – съвсем обикновено:
да не се изложим прекалено.
Важните ни хора да прощават.
Да ни искат. Да се забавляват.
Слабостите ни да са ни сила и
наивността ни да е мила.
Нежността ни някого да трогне.
Поривът ни искрен да помогне.
И телата ни да бъдат верни.
И по-малко да са дните черни.
Белите пари със кеф да пръснем.
Щом умрем от мъка – да възкръснем
по-добри, по-светли, по-полезни.
Нощите ни будни да са звездни.
Сънищата ни да са щастливи.
Близките ни хора да са живи.
Щом добро направим – да се връща.
И да има кой да ни прегръща.
Това е „Книга за нас“ – глътка чист въздух, слънчев блясък, отразен в морските вълни, всичко онова, което ни кара да се чувстваме изпълнени с живот, което ни подсеща, че трябва да си приготвим ината („Приготви си ината: има още скали за дълбаене…“), което ни напомня че „ако слабите не си помагат, няма как светът да оцелее“, или пък просто ни подканва да пием по една „гореща рибена чорба“, че „нещо хубаво иде“!
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
Не пропускайте и онлайн събитието, с което авторката ще отпразнува новата си стихосбирка.
Прочетете отзива на Виктория Маринова за „Шепа лъскави череши“, биографичния текст за Мария Донева, както и ревюто за поемата ѝ „Заекът и неговата мечта“.
