Прочетох „Книгата на Лила“ (изд. „Жанет 45“) твърде скоро след „Бели зъби“. Наистина, бях на подходяща вълна, тъй като и двата романа разглеждат въпроси за културната идентичност, но от друга страна, в сравнение с блестящия хаплив и интелигентен стил на Зейди Смит може би не успях да оценя по-традиционния, не толкова агресивен начин на писане на Алис Албиния.
„Книгата на Лила“ започва с лекция за Ганеша – симпатичният бог със слонска глава, най-веселото божество в хиндуисткия пантеон, от когото се търси благословия за всяко начинание. Божеството, което премахва, но и поставя препятствия, легендарният писар, който съвестно записва епоса „Махабхарата“ под диктовката на мъдреца Вяса. Или поне така твърди установената традиция…
Героите на Алис Албиния се опитват да пренапишат своите истории – Лила не желае да се върне в Индия и крие миналото си, Шива Прасад възлага на зет си да проведе генетични изследвания, за да докаже „чистия“ му арийски произход, Урваши се опитва да се нагоди към религията на своя съпруг мюсюлманин и да преодолее разрива с родителите си.
В тази съвременна импровизация върху тема от „Махабхарата“ древните божества се намесват в настоящето, а героите трябва да се вгледат в миналото си, за да поемат по нови пътища. Написана с добро познаване на индийското съвремие (авторката е работила две години в Делхи), „Книгата на Лила“ представя пъстър калейдоскоп от герои – някои от тях невинни жертви на предразсъдъците, други – неволни съучастници, а трети – затънали в лъжа и лицемерие.
Алис Албиния си е поставила амбициозна задача да хвърли светлина върху голяма част от проблемите на сблъсъка между традициите и съвременния начин на живот. Своеобразният подход на осветляване на съвременността през едно преднамерено фриволно, леко сатирично заиграване с „Махабхарата“ на моменти ме караше да се чувствам дистанцирана от преживяванията на героите, но интригуващите сюжетни линии и обрати съумяваха да задържат вниманието ми. Всеки герой има нещо в миналото си, от което да се срамува, някаква тайна, която крие, и авторката се справя чудесно със задачата да разплете успешно всички възли, които пакостливото божество Ганеша е завързало.
„Книгата на Лила“ предлага пищно и необичайно пътешествие в индийския начин на живот, което буди любопитството и изостря сетивата към чуждата култура. Преводът на Надежда Розова е чудесен, а бележките под линия са изготвени изключително професионално и помагат много за ориентирането в тази екзотична смесица от обичаи, ястия, традиции и разбира се, божества.
Още за книгата в „Книжен свят“.
