Януари се изниза ужасно бързо, поставяйки началото на прекрасна и книжна 2017-а. Тази година с екипа решихме да започнем нова рубрика – “Книжен блиц”. В нея ще споделяме кратки, но съдържателни миниревюта за книги, които сме прочели през изминалия месец – част от тях вече сме ви представяли, за някои скоро ще видите цели ревюта, за други – не, но е важно да не ги губите от погледа си.
Гергана Петрова
“Вселената на раменете ми”, Дженифър Нивън 
(изд. „Enthusiast“, превод Маргарита Терзиева)
Красив и откровен роман за израстването на двама тийнейджъри. Разказва за пътя, който човек трябва да извърви, за да открие себе си и да намери своето място в този свят. Емоционална и трогателна история, която ще ви подтикне да се запитате как оценявате хората, да се замислите за нещата, които не виждате и не знаете за тях, преди да критикувате или осъдите човека срещу вас. Също както и във “Всички наши места” (можете да прочетете подробните ревюта на Милена и на Цветомила) Дженифър Нивън изгражда уникално добре своите образи. “Вселената на раменете ми” е книга с дълбоко и въздействащо послание, над което ще разсъждавате дълго след последната страница.
Милена Ташева
„Останалата част от техния живот“, Жан Пол Дидиелоран (изд. „Ера“, превод Гриша Атанасов)
Мила и малко наивна книга със сюжет от типа “комедия от грешки”. Прочиташ я бързо, но остава с теб дълго и те кара да се усмихваш всеки път, когато си спомниш за нея. Подобно на “Четецът от влака в 6:27” ни напомня, че можем да срещнем любов и приятелство на най-необичайните места – от тоалетната в мола до катафалка, кръстосваща френските пътища.
„Господарят на дивия плаж“, Стефан Жечев (изд.“ Ерго“)
Има някакво старомодно усещане в лириката на Стефан Жечев. Събужда носталгия не само по сезона “лято”, но и по житейското лято. Малко мъжкарска, романтична и морска, но в същото време интровертна и семпла, “Господарят на дивия плаж” е чудесна алтернатива на твърде модерната и често неразбираема поезия, за която всички говорят.
„Три ябълки паднаха от небето“, Нарине Абгарян (изд. „Лабиринт“, превод Емилия Масларова)
Литературен ескейпизъм от най-чист вид. В свят, подложен на тероризъм, смърт и политика, тази книга ти дава вратичка за бягство към едно наивно и невинно пространство – почти приказна действителност, в която всичко е по-чисто и по-добро. Вижте подробното ревю на Милена Златарова, която много харесва романа.
Цветомира Дукова
“4 приказки без връщане”, Яна Букова (изд. “Жанет 45”)
Изключително оригинален проект на Яна Букова, който бих определила като рисунки в проза. Четири приказки, сякаш родили се от наслагване на векове човешка мъдрост. Те ни разказват за непоисканите подаръци, за тайните, които носим най-вече в сърцата си, за лошото и доброто у хората, за отричането, лъжата, предателството и последствията… Оригиналното визуалното оформление, за което отговорна е Яна Левиева, изглежда като неделимо обвързано с приказките, оживява ги и създава още значения за читателя. 
(Четворката на предната корица се вижда по различен начин, след като приказките са прочетени.) Удивителното е как в толкова малко текст е събран толкова много смисъл, който продължава да ни тревожи. Дълго след като сме оставили книгата, тя не ни оставя.
“Да четеш “Лолита” в Техеран”, Азар Нафизи (изд. “Ciela”, превод Ваня Томова)
Книга, която е умно написана и увлекателна, въпреки че трудно може да бъде разказана или жанрово поставена. Един преподавател споделя уроците, които е предал и получил: за постигането на абсолютна свобода, когато всичко ни е отнето, за политиката, която определя хода на историята, за обикновените хора, копнеещи за красота и нюанси, и най-важното – за литературата като живот. Вижте и ревюто на Стефани Калчева.
“Снежната царкиня”, Рут Сандерсън (изд. “Софтпрес”, превод Димитър Риков)
Един ден Снежната царкиня се откъсва от родителите си и тръгва по света, но за да остане безсмъртна, трябва да пази сърцето си от любовта. Как я посрещат хората и каква ще бъде съдбата й? Как се разтопява студеното сърце? Прекрасна книга със запленяващи илюстрации и интерпретация на не толкова познатия приказния сюжет. Между тези твърди корици властват красотата и хармонията. Прочетете подробното ревю на Преслава Колева.
Александър Кръстев
“България. Версия 0.5”, Орлин Тодоров (изд. „Изток-Запад)
След злополучния референдум през есента, а и с оглед на засилените процеси на политическа промяна/подмяна у нас през последните няколко години, книгата на Орлин Тодоров е освежаващо припомняне за това какво би могло да бъде. Тезите вътре притеснително се припокриват доста сериозно със защитаваните от сценаристите на „Шоуто на Слави“ позиции, но самият Тодоров ги е подкрепил с много факти, включително и с исторически данни за промените с въвеждането на демокртични инструменти в няколко западни общества.
„Кой управлява света?“, Ноам Чомски (изд. „Бард“)
Следя Чомски с интерес още от първите години в университета, понеже са ме учили, че алтернативните мнения (стига да не се базират на „алтернативни факти“) помагат да разбереш инакомислещите. Чомски винаги е бил вътрешна опозиция на американското правителство и в „Кой управлява света?“ затвърждава тази си роля, обхващайки в своите политически анализи действия на американските лидери от последния почти един век. Особено важни са текстовете, посветени на войните в Близкия изток, защото там човек винаги трябва да има едно наум кой кой е и кой на кого помага.
„Животът не струва пари“, Иво Христов (изд. „Gaiana“)
Иво Христов е само на 15, с няколко животоспасяващи операции зад гърба си, но определено с голям талант. „Животът не струва пари“ е опит за политически екшън в 77 страници, който изненадва със стил, но разочарова с незавършеност. Американският президент и негов бивш опонент, сега престъпник, разменят роли закратко – чудесна идея, която би могла да се изгради в три пъти повече текст с подадена ръка от добър редактор. Да се надяваме, че такава ще има при следващата книга на Иво.
Кои книги ви грабнаха през януари? Опишете ни накратко в свое блицревю в коментарите!
