fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Френски шик и жизнерадостен цинизъм в „Четецът от влака в 6:27“

3 мин.

chetetsat-ot-vlaka-v-6-27 Един страстен читател работи като оператор на машина, която преработва стари, залежали книги в пулпа за нова хартия. Всяка нощ, докато уж почиства машината, отмъква по няколко страници, спасява ги и на другата сутрин ги чете във влака, на глас, на всички пътници. Не цяла книга, дори не една и съща книга. Просто случайни страници. Това в общи линии е сюжетът на „Четецтът от влака в 6:27“ на Жан-Пол Дидиелоран (изд. „Ера“, превод Гриша Атанасов). Това, което тази кратка анотация не може да ви разкрие е прекрасното чувство за хумор на автора, бликащата ирония и жизнерадостния цинизъм, които изпълват страниците на малкия, но ювелирен роман.

Стилът на Дидиелоран е типично френски – героят му се отнася към живота със здравословна доза презрение и омерзение. Гилен е персонаж, на когото симпатизираш от първата страница, и именно тази симпатия те кара да е ядосваш на апатията, с която живее (или по-скоро съществува). Единственият проблясък на воля, на истински импулс в ежедневието му, са онези минути сутрин, когато чете на глас пред непознати хора. Тогава духът, скрит в хилавото тяло и удавен в смрадта на преработена хартия, надига глава и разперва криле. Тогава Гилен Виньол е герой в собствения си роман, а не просто пешка в ръцете на съдбата.

Отварям голяма скоба, за да вметна, че дори да не харесате историята на самия Виньол, героите на второстепенните сюжетни линии си заслужават четенето. Един от тях е машината „Церщьор 500“ (името й идва от немския глагол zerstören – унищожавам). Пред „Церщьор 500“ всички са равни – носителите на „Гонкур“ са също толкова подлежащи на заличаване, колкото и наръчниците по овощарство. Голямата литература може и да спасява живота и цивилизацията, но уви, не може да нахрани вечно гладната машина на унищожението. Чистосърдечно препоръчвам тази част от романа на всички, изкушени от писането. Изключително отрезвяваща и жизнерадостно-цинчина, тя разкрива онази мрачна част от съдбата на книгите, за която никой не говори.

Край на скобата, връщаме се към житието на Гилен Виньол. Един самотен мъж, който живее само заради книгите, напът да срещне съдбата си. Но съдбата, особено в ръцете на френски писател с името Дидиелоран, определено има чувство за хумор. Съдбата за Гилен Виньол, унищожаващия спасител на хартиени книги, се оказва една флашка.

„Четецът от влака в 6:27“ не е просто поредната история за любовта към книгите. Това е роман за силата на съдбата, за чудати хора, останали малко извън матрицата на обществото. За пътищата, които ги събират и разделят. И не на последно място – това е история за една необикновена любов. Но там, където мнозина писатели биха започнали да разплитат безкрайното кълбо на човешките отношения, Дидиелоран е сложил финалната точка на своята дебютна книга. Защото началото на любовта е най-добрият възможен финал за един роман.