Вероятно на всеки му се е случвало да бъде поразен така, че да не знае как да изрази мислите и чувствата си. Страхотен филм, майсторски концерт, прекрасна книга. Тъкмо тези шедьоври, докоснали най-нежните струни на душата, остават завинаги в спомените и топлят тогава, когато сме сами със себе си – без грим, без роля…
Преди няколко месеца се срещнах с книгата „Когато искам да мълча“ (изд. „Точица“) и веднага се влюбих. Изпепеляващо и истински. Любов за цял живот. Привлече ме не само корицата с рисунка на мечок в любимия ми графичен стил, дело на Кирил Златков. Очарова ме и текстът, сътворен от Зорница Христова – толкова обран и същевременно скрил в себе си най-важното, което хората изказват с хиляди думи и често не стигат до същността му. Абсолютна хармония между слово и илюстрация, черно и бяло, затворени между твърдите корици на детска книга.
При срещата ми със Зорница научих, че книгата се е родила по интересен начин: мечешката серията с рисунки на Кирил Златков „гостувала“ у тях и един ден Зори подбрала част от картините, а текстът просто се появил… След това се наложило Кирил Златков да претвори илюстрациите в графичен стил, да оформят книгата и да ни предложат да помълчим заедно.
Никога не ми е било по-трудно да изразя мислите и чувствата си за книга на хартия. Почувствах се затворена в думите, които би трябвало да ме правят силна, но всъщност не са достатъчни да изразят бурята, разразила се в душата ми след „Когато искам да мълча“… Безсилието ми обаче не е толкова важно, защото подобни книги трябва да бъдат почувствани от първо лице и всяка дума по техен адрес е напълно недостатъчна, недостойна да бъде изречена!
Ако все пак трябва да опиша с две думи книгата на издателство „Точица“ с автор Зорница Христова и илюстратор Кирил Златков, те ще бъдат АБСОЛЮТЕН ШЕДЬОВЪР! Горещо препоръчвам на малки и големи да си подарят „Когато искам да мълча“ и да се заслушат в безмълвието, за да открият скритите вселени, които често ни убягват в ежедневието.
Текстът е публикуван първи в сайта „Детски книги“.
