Цензурата на книгите съществува от доста време и е разпространена по целия свят. Напоследък обаче тя все повече се засилва в САЩ. Премахването на над 400 заглавия в училище в Тексас след искане на републикански депутат за преглед на съдържанието на 850 книги отново предизвика дебата до каква степен трябва да прикриваме света от децата, за да им го представим такъв, какъвто ни се иска да бъде. Само от юни до декември 2021 г. са регистрирани над 150 опита за цензура на книги в библиотеките на САЩ. Това обаче е само броят на случаите, директно докладвани на Американската библиотечна асоциация (ALA), така че действителната цифра вероятно е много по-голяма.
Любопитно е обаче кои са най-големите защитници на забраните на книги в САЩ. Според данни на ALA това са родителите и потребителите на обществени библиотеки. Според изследването, цитирано от statista.com, 50% от 147-те опита за цензура, докладвани през 2020 г., идват от родители и 20% от потребители на обществени библиотеки. Политическите и религиозни групи съставляват 9% от предложените забрани, докато исканията на държавни служители или служители на образователни институции представляват 11% от общия брой опити за цензура на книги.
Някои от основните причини са наличието на ЛГБТ съдържание, определени религиозни или политически гледни точки, както и антиполицейски настроения и ругатни. Според анализаторите един от най-големите проблеми за привържениците на цензурата е разпространението на странни теми и откровени сексуални препратки.
Последната забрана дойде в началото на годината от училищното настоятелство в окръг Макмин, Тенеси. Скандалното заглавие се оказа графичният роман за Холокоста Maus, носител на наградата Пулицър, на Арт Шпигелман. Книгата е изключена от учебната програма за VIII клас. Този ход предизвика дебат относно съдържанието на книгата, нейната възрастова принадлежност и най-добрия начин да се учат децата за преследването на европейските евреи от нацистите по време на Втората световна война. В Maus карикатуристът изобразява различни социални групи като антропоморфизирани животни, като евреите са показани като мишки, германците като котки, поляците като прасета и т.н. Работата печели специална награда Пулицър през 1992 г. Управителният съвет възрази срещу „грубия, неприятен език“ в книгата, която описва преживяванията на родителите на автора Арт Шпигелман в нацистките концентрационни лагери и самоубийството на майка му. Вълната от коментари обаче превърна Maus в бестселър в Amazon.
Въпреки че свободата на словото е заложена в първата поправка на Конституцията, книгите са обект на забрани в Америка повече от век. Maus не е първата или последната жертва на идеология, която в името да предпази крехката психика на децата, може да ги се опита да им представи света, доста по-различен от това, което всъщност е. Затова и силно въздействащите образи и истории често са се превръщали в едни от най-често оспорваните или направо забранени книги в американските училища.
Под опитите за цензура са поставяни и заглавията: „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Лий, „Разказът на прислужницата“, от Маргарет Атууд, „Най-синьото око“ от Тони Морисън, „Паднали ангели“ от Уолтър Дийн Майърс, „Хедър има две майки“ от Леслеа Нюман, „Говорете“ от Лори Халс Андерсън, „Неговите тъмни материали“ от Филип Пулман, „Къде си, Аляска“ от Джон Грийн, „Между света и мен“ от Та-Нехиси Коутс, The Hate U Give от Анджи Томас, Gender Queer от Мая Кобабе, „В къщата на мечтите“ от Кармен Мария Мачадо, „Всички момчета не са сини“ от Джордж М. Джонсън.
