fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Коледни приказки” даже и за пораснали деца

3 Mins read

Коледни приказки - СофтпресСпоред К.С. Луис „един ден ще си достатъчно възрастен, за да започнеш да четеш приказки отново“. Реших да тествам тази теория като прочета сборника „Коледни приказки” на издателство „Софтпрес”. И какво по-подходящо време за това от един мрачен декемврийски уикенд? Сгушена на топло, с книга в едната ръка и ароматен чай в другата, се потопих в приказния свят и се върнах към детството.

Неочаквано за мен открих няколко истории, които ми бяха непознати.  Чувала съм за „Плюшеното зайче” на Марджъри Уилямс в различни американски филми и сериали и беше приятна изненада да видя, че сборникът започва именно с нея. Осъзнах, че не съм чела и „Лешникотрошачката” на Е. Т. А. Хофман и бях много щастлива да поправя този пропуск. „Похитеният Дядо Коледа” на Лиман Франк Баум пък се оказа най-хубавата приказка за Коледа, която съм срещала досега. Историята показва колко е лесно да залитнем към завист, егоизъм, злоба и омраза и колко е важно да си припомним истинския смисъл на празника и подаряването. Уроци, които и голяма част от възрастните трябва да научат.

В сборника не липсват и любимите ми Братя Грим, чиито „Госпожа Виелица” и „Обущарят и джуджетата” припомнят, че добротата се възнаграждава, а алчността – наказва. Пак пророних няколко сълзи над „Малката кибритопродавачка” и „Снежният човек” на Ханс Кристиан Андерсен, а като почитател на „Замръзналото кралство” с удоволствие изчетох оригиналната история за „Снежната кралица”. Колкото и да обичам Елза и Ана, трябва да призная, че Андерсеновата приказа ми въздейства много по-силно.

И понеже една книжка с приказки не може без илюстрации, трябва да отбележа, че тук те остават донякъде незабележими. Може би защото не са цветни или твърде детайлни. Във всеки случай, ако търсите истории с красиви илюстрации, издателството има няколко много по-добри предложения. В случая с „Коледни приказки” обаче картинките имат по-скоро второстепенна роля, но, от друга страна, синьо-снежният им цвят, съчетан с цялостния фон в книгата, допълва усещането за зимна приказка.

Към края на сборника бях благодарна на Христина Йотова за чудесния подбор! Ако трябва да направя свой списък с любими коледни приказки, със сигурност ще има още няколко, които липсват в сборника, но въпреки това книгата е чудесно допълнение към приказната ми колекция. Да прекараш няколко часа в този вълшебен свят се оказа много зареждащо преживяване и потвърждавам, че теорията на Луис е вярна. Даже бих до допълнила, че „един ден ще си достатъчно възрастен и ще имаш нужда да започнеш да четеш приказки отново.”

Вижте и прекрасното ревю на Лора Филипова в „Детски книги“.