Геймън е от авторите, способни да те накарат да погледнеш с нови очи на ежедневни места и предмети, а „Коралайн“ (изд. „Бард“) е книга, след която не възприемам копчетата просто като хитроумни приспособления в облеклото.
Семейството на Коралайн се мести в нова къща, но това е единствената промяна в семейния живот. Майка й и баща й все така работят много и нямат време за Коралайн. (Като родител се почувствах гузна, че когато съм заета често отпращам децата си да играят почти със същите думи като тях.) Така тя е принудена да се забавлява сама – изследва къщата и околностите й и се запознава със странните си съседи от приземния и таванския етажи.
Не е чудно, че Коралайн се чувства пренебрегната и невидима (всички извън семейството бъркат името й и я наричат Каролайн). Затова не се колебае дълго, когато й се удава възможност да отключи единствената заключена врата в къщата. Тя я отвежда в… живота от мечтите й. Къщата е същата, но Коралайн е в центъра на вниманието – другата й майка готви любимите й храни, а другият й баща е готов да изпълни всяко нейно желание. Идеалното семейство има и уловка, разбира се. За да остане там, Коралайн трябва да се съгласи на мястото на очите й да бъдат зашити… копчета. А ако тръгнем от клишето, че очите са огледало на човешката душа, това значи да се откаже от свободната си воля, от душата си. Другата й майка я притиска да реши, което води до сблъсък. Момичето се оказва в капан, а залогът е живота на истинските й родители. Коралайн трябва да черпи сили и увереност от любовта на истинското си семейство, за да успее.
Тя е момиче, което веднага ти става симпатично, защото знаеш, че си като нея. Непрекъснато искаш повече – внимание, забавления, приятели. Но ще можеш ли като нея да събереш достатъчно кураж, да бъдеш изобретателен и да прецениш кой те обича наистина? Това са част от въпросите, които Геймън задава докато майстори с думи мрачна атмосфера, която постепенно те завладява, държи те в напрежение и те изпълва с дълбоко безпокойство. Възможно ли е да сме идеални? Хубаво ли е животът ни да е идеален? Заслужава ли си да платиш с душата си за безметежния живот?
По книгата има и анимационен филм, който е доста добър, но все пак прочетете първо книгата.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Не пропускайте и ревютата на екипа на „Аз чета“ за книгите на Нийл Геймън – „За щастие, млякото“, „Никога, никъде, никой“,„Коралайн“, „Книга за гробището“,„МеждуСвят“, „Океанът в края на пътя“, „М като магия“, „Дим и огледала“, „Добри поличби“.
