fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Дисекция на кризата

3 мин.

Жак Атали - Крисата, а след товаПрез последните три години кризата е почти единственият мотив, оправдание, извинение, обяснение за всичко, което някой на този свят прави или не прави. Въпреки че не е първата в историята, тя е първата наистина световна. „Тя е по-дълбока, по-брутална, по-мащабна и по-мощна от всички предишни.“

Въпреки досадата от новинарското черногледство, вярвам, че е важно да знаем какво се случи, за да разбираме какво ни говорят политиците, за да спрат пък те козметичните кърпежи на дълбоки проблеми. Най-краткият път към това разбиране ми се струва „Кризата, а след това?” на френския писател и есеист Жак Атали – един от най-големите съвременни капацитети в областта на икономиката.

В своята книга той описва както хронологията на финансовата криза в подробности до часове, така и архитектурата й. Финансовата история на света и поуките от миналите кризи преливат в почти сух анализ на разклатеното равновесие на паричните взаимоотношения днес. Текстът направо тежи от статистики в рекордно големи числа и неподлежащи на превод имена на сложни финансови продукти, които най-общо описват различни видове кредити. Последователният и бетонно аргументиран разказ как публичният дълг се превърна в частен проследява конкретно кой каква вина носи за този хаос. Сравнително по-емоционалните обобщения на събитията пък имат доста градивна роля във формирането на позиции. Въпреки разбираемия език и приложения речник с термини, „Кризата, а след това?” не е леко четиво за спокоен неделен следобед.

Стилът, а и мирогледът на Жак Атали обаче представляват рядко срещана симбиоза между икономика и хуманизъм. Отвъд числата той винаги търси човешкия фактор. Не спестява сарказма към онези, чиито решения и действия са предизвикали тласъка, довел до световната криза:

„Фактически всички, които тогава все още можеха да предотвратят това хлъзгане, печелят нещо от продължаването му: политиците – защото икономическият растеж радва избирателите им; онези, които вземат заеми – защото това им позволява да притежават къща над техните възможности; банкерите, експертите от рейтинговите компании, посредниците – защото си заделят страхотни комисионни, които не съответстват на създаденото богатство. Единственият губещ е бъдещето. Естествено то няма думата.“

Кризата е опасна не само защото от финансова прерасна в икономическа, социална и политическа и се настани удобно поне в следващите 10 години. Тя представлява заплаха за либералната идеология, която би била силно затруднена да убеди хората, че капитализмът не обслужва едно отбрано банково малцинство, че е справедливо годишните бонуси на банкерите да са еднакво важни с интересите на най-бедните и на бъдещите поколения. Атали предрича, че това ще се окаже главният мотив за бунт: „Система, която позволява подобен абсурд, няма основания да съществува!”

Авторът разглежда настоящата криза като следствие на „анархистичната глобализация”, която се изразява в несъответствието между властта на пазарите и властта на демокрацията. От една страна, кризата е признак за фалита на глобализацията, но от друга – доказва необходимостта от задълбочаването й. Преди всичко Жак Атали вижда тази криза като шанс за спасение на света, като повод за преосмисляне на ценностите и приоритетите. Икономистът обаче продължава да настоява: „Човечеството може да оцелее само ако всеки разбере, че има интерес от добруването на другите.”

Още за възгледите, инициативите, публикациите и книгите на Жак Атали можете да откриете на личния му сайт www.attali.com.