„Животът я беше научил да замества вещо толкова чувства, колкото може да поеме. Но самотата имаше свой собствен компас. Затова Кая отиде и на другия ден да търси момчето на плажа. И на по-другия.“
„Където пеят раците“ (изд. „Лабиринт“) излиза през август 2018 година и е дебютният самостоятелен роман на седемдесетгодишната Дилия Оуенс. Написването му ѝ отнема цяло десетилетие, но имайки предвид главозамайващите резултати, несъмнено си е струвал вложеният труд. Книгата оглавява класациите за художествена литература на The New York Times и Amazon вече цели 53 седмици, а актрисата и продуцентка Рийз Уидърспуун обещава да я пренесе на големия екран.
Главната героиня е Кая Кларк – седемгодишно момиченце, наказано с родители, които са негодни да изпълняват задълженията си на такива. Таткото е провалил се в живота пияница и насилник, а майката – основна жертва на неговите житейски решения и пиянски пристъпи. Въпреки опитите си да остане и да отгледа децата си, един ден Мама си взема куфара и си тръгва от разнебитената къщурка до мочурището. Кая неуморно я чака да се върне, но това така и не се случва. Никога. Мама я е напуснала завинаги. А по нейните стъпки към гората не след дълго поемат и по-големите сестри, че даже и Джоди – братчето, научило я на всичко, което знае за лодката, приливите и отливите, мидите и изобщо за мочурището.
Малко след като Мама изоставя семейството си, Кая се оказва сама в бараката. Единствено Татко понякога се прибира. Оставя ѝ дребни суми за пазар, но иначе дори не я забелязва. Когато малката започва да му готви, отношенията им леко се затоплят, а пиенето намалява, ала за кратко. Един ден Кая спира да се надява, че и Татко някога ще се върне.
Принудена от обстоятелствата, тя трябва да изкарва прехраната си. Ето как се впуска да събира миди и да ги носи на Джъмпин, за да му ги продаде. Този чернокож мъж и съпругата му са светлинката в живота на Кая, защото единствено те я приемат просто като дете в нужда. Нужда от всичко. Жителите на града я мразят, наричат я „бяла измет“ и не я поглеждат. За тях тя е Момичето от Мочурището, едва ли не чудовище, което, меко казано, не искат в живота си. Слава Богу, Тейт, който е само няколко години по-голям от Кая, не смята така и се превръща в неин приятел и първата ѝ тръпка. Учи я да чете и заедно споделят страстта си към зоологията и биологията.
Първата част на „Където пеят раците“ се съсредоточва върху вътрешния свят на Кая. Самотата, тъгата и силата на момичето са пословични. Майсторското перо на Оуенс ни дава възможност да усетим всичко, което героинята ѝ преживява, и да виждаме онова, което тя забелязва в природата. Думите на авторката са топли, цветни, въздействащи. Чрез помитащия ѝ вихър от талант и знания научаваме неподозирани факти, свързани с различни животински видове, но най-много за човешкия.
Тук силно ми се иска да споделя, че Дилия Оуенс е авторка на още три книги, написани съвместно с бившия ѝ съпруг Марк Оуенс. Cry Of The Kalahari e абсолютен бестселър, следван от The Eye Of The Elephant и Secrets Of The Savanna. Двамата живее цели осем години в дълбоката пустиня на Калахари – без други хора около себе си, без пътища и водоеми, които да улесняват бита им. Семейството прекарва повече от две десетилетия в Африка, за да изучава местните животни. Основната им мисия е тяхната фондация за опазване на дивата природа. След престоя си в Африка те се завръщат в САЩ, за да намерят най-дивото място, което могат да обитават, с цел да изучават гризлитата, вълците и влажните зони. Днес Дилия живее в уединение в Айдахо и усещането ѝ за самота сякаш се е материализирало на страниците на книгата. Все пак няма как да пишеш така добре за нещо, което никога не си изпитвал.
Втората част от книгата обаче ни изважда от дивата природа, сред която расте Кая, и ни завлича в съдебната зала. Убийството на известен млад мъж, жител на близкото градче, и последвалият процес по случая отново ни изправят пред лицето на самотата, само че в съвсем различни измерения.
За убийството на въпросния младеж се разказва още в първата глава на „Където пеят раците“, а през цялата първа част се прокрадват кратки глави, в които полицаите и шерифът на града се опитват да разгадаят какво се е случило на жертвата. Трябва да призная, че още на втората такава вметка усетих проблем с четенето. Даже реших, че почти със сигурност няма да преборя непоносимостта си към конкретни герои и начина, по който са предадени диалозите помежду им.
Рииз Уидърспуун и Дилия Оуенс (снимка: Deliaowens.com)
Ето защо споделих проблема си в една читателска група и получих много полезен коментар от Силвия Гогова. Ще си позволя да я цитирам, защото това ще бъде и моят съвет към всички бъдещи читатели, срещнали трудност с тази или която и да било друга книга: „Просто се научете да четете бавно, не на един дъх, четете с удоволствие, оставете се да ви води темпото на автора, не вашето нетърпение“. Послушах я и нещата се промениха, а аз не се лиших от удоволствието, което впоследствие изпитах от този роман. Оказа се, че проблемът наистина не е в превода, в редакцията или неумението на авторката да борави с пряката реч. Целият ми проблем бяха героите. Макар да са бели, да се смятат за нещо повече от другите и да живеят далеч от мочурището, те са прости хора. Не умеят да говорят по различен начин, нито да проявяват емпатия.
„Където пеят раците“ разказва за тонове самота, но и за несломим дух. За човешкото падение и как добротата няма нищо общо с цвета на кожата. За искрената любов към човека и за страстта към онова, което правиш и разбираш най-добре. За безсмисленото съществуване.
Убедена съм, че филмът, който ще ще гледаме в бъдеще, ще бъде зверски добър, но няма да има нищо общо с прекрасната книга. Седмото изкуство няма да успее да ви накара да изпитате онова, което може да ви предложи подобен роман. Книгата е магична и е способна да превърне (почти) всеки човек в читател завинаги. Вярвам в историите, които променят мирогледи, хора, живот и бъдеще. И тази е една от тях.
Ако искате да научите повече за Дилия Оуенс и романа, можете да гледате интервюто ѝ за CBS Sunday Morning:
Още отзиви за книгата ще откриете в блоговете „Hrisilandia“, „Книголандия“, „Библиотеката“ и буктюб каналите „Stef’s Library“ и „Mallina“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
