Изключително личи, когато една книга е направена с много любов, старание и някак естествено й се получава онази магия, която те повлича да поглъщаш думите и историите като нови светове. Да “спреш” времето и да бъдеш изцяло погълнат от текста, а после да пречупиш собствените си мисли през всичко изказано директно, загатнато дискретно или просто усетено между редовете.
“Куфарът на брат ми” на малкото бутиково издателство „ICU“ е точно такава книга. Много лична, много емоционална, много силна и важна, както за прекрасната Невена Дишлиева-Кръстева, която я замисля и създава, така и за всички разказвачи, позволили на читателя да влезе в едни от най-личните им душевни пространства – свързани с дома, семейството, приятелите, пътя, емиграцията и неизбежното търсене на баланса между географските ширини и емоционалните дълбочини на живота.
Затова и “Куфарът на брат ми” се чете на един дъх. Не е изключено обаче да се преглъща със солени сълзи и събудени мисли за онези твои случени или неслучени емиграции и пътища, за онези твои останали или заминали надалеч близки, които не спират да ти липсват, вдъхновяват, учат.
Всяка една от историите в книгата много естествено наслагва един след друг пластове и смисли, значения зад кодовите думи “дом”, “път”, “емиграция”. Текстовете повеждат читателя през различни житейски и семейни истории, превратности на случайността или съзнателно направени избори, за да формират усещането за света днес като сърце, оплетено в пътища – изпъстрени с хора, емоции, култури и държави. А оттук на читателя остава неизбежната възможност да оплете и собственото си сърце в търсене на своите представи и утопии за живота, докато неволно събира в куфара още истории, още по-лични и близки.
В този смисъл “Куфарът на брат ми” е някак и начин за лекуване, надживяване и трансформиране на травмата от онази вътрешна емиграция, която оставя след себе си липси, без право на замяна и завръщане. И още възможност за надграждане на всички стереотипи и представи, с които сме заобиколени в държава и свят пълни с “емигранти”.
Вярно е, че в последните години светът се смали, а границите се обезсмислиха. Емигрантите се превърнаха просто в глобални граждани със сменен адрес. Самата дума „емиграция“ като че ли започна да се лута объркана в собствената си дефиниция. Напълно възможно е да няма нито един емигрант на този свят. Но е възможно и обратното. Говоря за вътрешната емиграция, за тенденцията да се затваряме, да правим свои малки държави, където и да се намираме, и да пускаме вътре само хората, на които сме издали визи. В „Криле на желанието“ Вендерс беше казал, че в днешно време има толкова държави, колкото и хора. Струва ми се, че това е универсална истина, която ни дава възможност да функционираме спокойно и пълноценно в свой собствен, уютен кръг. Но трябва да внимаваме и никога да не затваряме напълно вратите на посолството на Република Аз – в нашата епоха на самоизолация е изключително важно човек да се бори срещу натурата си и да дава достъп на новото и непознатото до съзнанието си.
(из историята “Силата на нашето неспокойствие” на Иво Иванов)
“Куфарът на брат ми” е силна книга и заради възможността да срещне читателя с неразказаните лични истории и мисли на вдъхновяващи, интилигентни и цветни съвременни “герои” – Иво Иванов, Георги Господинов, Явор Гърдев, Катерина Стойкова-Клемър, Нева Мичева, Капка Касабова, Бабак Салари, Албена Тодорова, Димитър Кенаров, Герасим Дишлиев и др. Хора, които познаваме предимно от редакторските карета на книгите, авторството в медиите и театралните афиши. Не толкова актуалните и шумни герои на медиите, колкото ежедневно и тихо работещите “герои”, които чрез работата си променят ежедневно и трайно света около нас, независимо дали са в България, Барселона или Канада.
Сигурна съм, че в „Куфарът на брат ми“ всеки може да открие нещо за себе си, което да го разплаче, усмихне или заинтригува, дори от историческа или политическа гледна точка. Затова и в разгара на лятото, сезонът на“завръщанията у дома“, книгата е прекрасен подарък за онези, които не са непрекъснато „близо“. Подарък, който може да каже много неизказано и неизживяно.
Прочетете откъс от „Куфарът на брат ми“ тук.
