През годините съм виждал препратки към „Културната карта“ в различни публикации, но честно казано, не бях мислил да я чета. Имам негативен опит с „тухлата“ на Хофстеде „Култури и организации“, която ми се стори твърде суха, и така и не продължих след страница 53.
Но когато започнах „Правилото „Без правила“, бях очарован от стила на Ерин Майер, която говореше за културата на организациите на достъпния език на ежедневните неща. Ситуации, нагласи, нюанси на поведения – все неща, които виждаш и можеш да разбереш.
Но коя е Ерин Майер и защо точно тя ще ни говори за култура?
Тя е професор в INSEAD и водещ световен консултант в сферата на корпоративните култури, но както ще разберете, това са само титли, които не казват достатъчно. В действителност Ерин е… преводач на човешки отношения и редактор на междукултурни недоразумения. Тя е човекът, който обяснява защо един немски инженер и един бразилски мениджър могат да гледат един и същ график и да виждат две напълно различни вселени.
Както споменах, тя е съавтор на Рийд Хейстингс за културата на Netflix и разбира защо най-умните хора на света понякога се провалят в най-простите разговори. Майер е любопитен изследовател на това как светът работи (или по-често – как не работи) и умее да разказва добре за преживени от нея ситуации, както ще се убедите и вие, ако разгърнете „Културната карта“.
Защо тази книга е важна за теб?
(снимка: Уикипедия)
Да, това е карта. Но не географска. Това е карта на човешките вярвания. Повечето от нас преминават през професионалния си живот, вярвайки, че съществува един-единствен „правилен“ начин за правене на неща: водене на срещи, взимане на решения или дори за изграждане на доверие. Вярваме, че „професионализмът“ е универсален стандарт. Но тогава се появява Ерин Майер и внимателно, с хирургическа прецизност, ни показва, че нашето „логично“ е просто „локално“.
И че понякога за човека до нас нашето „логично“ е просто безумно.
И мисля, че подобно разбиране е много важно за съвременните мениджъри, защото вие ВЕЧЕ работите на място с различни култури, дори и да не сте част от глобален екип. Хора от различни поколения, с различен опит и дори с различен произход в екипа ви идват със своя невидима култура, която се претопява в екипната ви динамика, но и я променя.
И още нещо важно: вие не просто управлявате как тези хора вършат своите задачи. Вие сте отговорни да управлявате и психологическата безопасност, а тя може да означава различни неща в София, Париж и в Делхи.
Тази книга е важна, защото разкрива невидимата гравитация на културата. Тя ни помага да разберем, че конфликтът в екипа често не е въпрос на личност, а на… програмиране. Ако не разбирате културната карта, вие управлявате със завързани очи.
Парадоксът на рибата
Две млади риби си плували и срещнали възрастен рибок, който плувал в обратната посока. Той учтиво им кимнал и попитал как е водата при тях… А двете млади рибки се спогледали учудено:
– Какво, по дяволите, е вода?!!
„Когато сте част от една култура и сте изградени от нея, както са рибите във водата, често е трудно, дори невъзможно да се види тази култура“, пише Ерин.
Според мен, голямата стойност на книгата е в това: вие се превръщате в рибата, която забелязва и разбира водата. Джеймс Клиър казва, че ние не се издигаме до нивото на целите си, а падаме до нивото на своите системи. Мисля си, че това важи и тук, защото вашата екипна и фирмена култура е вашата операционна система. И „Културната карта“ ви помага да видите себе си. А защо това ви е важно?
Всеки от нас приема своята култура за „нормална“. Мислим, че нашият начин е правилният. А когато някой ги оспори, ние не си казваме: „О, той има различна перспектива и културен background“. Ние си казваме: „Той е мързелив“ или „Той е неуважителен“. Реагираме емоционално, защото някой е разлюлял лодката на нашите най-дълбоки, несъзнавани принципи. Както казва Майер:
„Повечето от нас дори не са наясно със системата, която собствената ни култура използва… Ние просто следваме модел, без да мислим за него. И това прави защитните ни реакции към алтернативни подходи дори по-трудни за управление.“
Какво ми хареса
Големият принос на Майер е въвеждането на „Скала на относителност“, при това не една, а цели осем. И тази идея много ми допадна. Ние, българите, често се смятаме за неорганизирани. Но спрямо индийците, ние сме швейцарски часовници. Спрямо германците обаче, сме хаотично блуждаещи електрони. Майер превръща различията в повод за любопитство. Четеш и веднага се сещаш за свои ситуации с хора, дори от твоята национална култура. И започваш да се питаш: „Къде сме ние по скалата на доверието?“ – не по принцип, а тук и сега в тази фирма?
И си даваш сметка, че колегата, който идва от среда на микромениджмънт, не е „прикрит“ и „особен“, а просто идва от култура, в която да сподели свободно мнението си може да означава лоши кариерни последици.
В книгата има цели осем скали или перспективи, към които да погледнете към работата в офиса: Общуване, Оценяване, Убеждаване, Ръководен Стил, Решения, Доверие, Несъгласие и Планиране – все теми, които са част от ежедневието ви. И в книгата са илюстрирани богато с истории, много контекст и ясно обяснение на философията зад тях.
Какво не ми допадна
Имам някои леки забележки към превода, който на места ми се стори неточен или твърде буквален. Относно самата книга: Майер понякога опростява нещата. Хората са сложни същества. Ние сме повече от държавата, в която сме родени. Затова и тя се застрахова, че всичко е въпрос и на култура, и на характер.
Друг риск, както често се случва да мислиш за подобни модели, е да ги приемеш буквално и да започнеш да лепиш етикети или да вкарваш хората в рамки. Приемете „Културната карта“ като препоръка, а не като закон. Използвайте я да изградите осъзнатост и разбиране, а не да категоризирате човешки поведения.
Практическата стойност
Според мен, книгата ни учи на три конкретни неща:
1. Смирение на собственото его през осъзнаването че нашето „нормално“ е просто една от много възможности за поведение в екипна среда.
2. Осъзнатост за нуждата да адаптираме стила си спрямо това къде сме. Например, ако сте либерален лидер като Улрих от глава 4, но попаднете в компания със силна йерархия, спрете да питате „Какво мислите?“. Започнете да давате посока.
3. Да градите мостове така, както човекът срещу вас би искал да бъдат изградени – а това са много различни неща в Индия, България или Нидерландия.
Дори и само тях да си вземете, би била едно от най-полезните ви четива за 2026 г. Защото, независимо къде и с кого работим, всички ние просто искаме някой да ни разбере. Искаме да си вършим работата, да се приберем вкъщи и да чувстваме, че сме част от нещо смислено.
Докато четях, си мислех, че „Културната карта“ не е учебник по културна география, а по-скоро наръчник по емпатия. Вижте я като напомняне, че светът е голям и странен, и че това е прекрасно. Вярвам, че когато спрем да се борим с правилата на другите и започнем да ги разбираме, ние работим по-добре, но и ставаме малко по-добри хора.
Книгата ще намерите в Ozone.bg.
Прочетете още от „Лидерска библиотека с Росен Рашков“:
Лидерска библиотека с Росен Рашков: Визионерът и чипът, който промени всичко
Лидерска библиотека с Росен Рашков: От апатия към вдъхновение с Патрик Ленсиони
Лидерска библиотека с Росен Рашков: Културата на Netflix: Без правила или с нови правила?
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Тим Кук“ от Лиандър Кейни
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Петте кръга“ от Александър Кръстев
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Коучинг навикът“ от Майкъл Бънгей Стейниър
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Изходен код“ от Бил Гейтс
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Дневникът на един изпълнителен директор“ от Стивън Бартлет
