Разказ за формирането на един технологичен визионер
Всеки човек с компютър по света днес знае кой е Бил Гейтс. Но знаете ли точно как Уилям Хенри Гейтс III се превръща в един от водачите на технологичната революция, която преобрази света ни?
Точно за това е „Изходен код“ (изд. „Сиела“, преводач: Деян Кючуков) – том първи от общо три планирани, които да разкажат за удивителното житейско и професионално пътуване на милиардера-филантроп. Фокусирана върху период от 20 години (от раждането на Гейтс през 1955 г. до създаването на Microsoft през 1975 г.), тя не предлага смайващи разкрития около скандалите на бизнес империята му или пикантни подробности около развода – за всичко това ще трябва да изчакате следващите части.
Началото на един необикновен живот
Това, което получаваме, е отправна точка – историята за формирането на Бил и прехода му от щастливо, но различно дете (днес знаем, че Бил страда от Синдрома на Аспергер) към тийнейджър със силен характер – едновременно странен, блестящ, инатлив, но и с голяма амбиция.
Имаме и още нещо… Отдаване на почит към всички онези хора – семейството, учителите в Lakeside, приятелите и всички останали по пътя на Гейтс, които, съзнателно или не, оформят характера на едно необикновено дете.
Мислех си на няколко пъти, докато четях книгата, колко важна е средата, в която израстваш, и неусетно се хващах да сравнявам традициите и навиците на семейство Гейтс с тези на моето собствено, където бързо откривах сходства – например, че не жалиш пари за книги и се стараеш да поощряваш любопитството на децата си.
Формиращите години
Въпреки че няколко пъти сам определя себе си като щастливец (така се казва и четвъртата глава в книгата), Бил често е и проблем, който съчетава интелигентност и арогантност, своенравие и дълбоката несигурност, която идва с разбирането, че си по-различен от другите деца.
„Тежах само 27 килограма, а и с русата си като на кукла Барби коса и писклив глас, се откроявах сред мнозинството. Бях лесна мишена.“
За да се впише, прибягва до хумор и играе роли – на шумен, немарлив и дразнещ хлапак – до степен, до която „родителите ми не знаеха какво да правят с мен“ – ще заяви гордо Бил, а това си е постижение в семейството с високи очаквания, което също търси своето място в новата сиатълска аристокрация.
Но Мери, майка му, с времето (и с доста търпение) открива „точния баланс между подкрепа и натиск“ и Бил намира своята среда, като балансира скаутските занимания със сериозни разговори за бизнес и политиката в т.нар. Contemporary Club – където съученици общуват помежду си, но се срещат и с успешни възрастни. Бил е силно впечатлен и след едно от посещенията в местна фирма записва в дневника си:
Ето това правят умните хора. Събират се с други умни хора и решават най-трудните задачи. Звучи ми перфектно!
Срещата с компютрите
И докато пиша това, си давам сметка, че започвам да ви преразказвам книгата, а може би това не е най-добрия начин да напишеш едно ревю.
Затова ще ви кажа само, че следващата стъпка на Бил е елитното частно училище Lakeside, където попада на страхотни приятели и учители и именно там се формира онзи възрастен, който някой ден ще промени света.
„Забавното при зрялата възраст е, че ако оставиш настрана всичко, научено през годините, се оказва че голяма част от теб е била там още от самото начало“ – така смята и Бил, който една сутрин, в началото на осми клас, попада на устройство, приличащо „на пишеща машина с телефонна шайба“ и животът му се променя.
За мен най-интересните моменти в книгата бяха описанията как се създава връзката между момчето и компютъра – и колко бързо започват да текат онези „10 000 часа“, които споменава и Гейтс – когато първоначалният интерес се превръща в истинско умение, в страст.
Успехът като дълго пътуване
Докато по страниците на книгата Бил Гейтс се измъкваше през прозореца посред нощ – не заради приключения с момичета, коли и алкохол, а за да пише код, си мислех за това:
Във филмите и романите понякога откриваме истории на успеха, в които всичко зависи от едно-единствено критично решение, едно жизненоважно твое качество, брилянтна идея в труден момент.
Може би защото такива истории показват успеха като нещо, което би могло да се случи и на нас. Но в „Реалния свят“ (глава 8) всичко е много по-сложно и оплетено. Успехът в началото дори не изглежда като успех а, много повече като луд късмет и стечения на обстоятелствата, а способностите и упоритостта остават някак в сянката. В „Изходен код“ ще откриете точно тази сурова истина за успеха – че мигновеният успех отнема 7-8 години и никога не е права линия.
Приятелства и партньорства
Можеш да почувстваш дори след всички тези години колко силно го е докоснала загубата на най-добрия му приятел, Кент Еванс, с когото е споделял мечти и идеи в среднощните разговори край компютърния терминал. Кент става причината Бил да повярва, че сътрудничеството ти помага да станеш по-добър, защото всеки внася в отношенията нещо, което липсва на другия и го провокира да мисли по-мащабно.
„Ако не си сам в предприемането на рискована стъпка, по-лесно правиш следващата.“
И така, на сцената се появява (за по-трайно) друг приятел, Пол Алън, а в следващите три години постепенно се оформя компанията, която ще промени технологичния свят.
Въпросът за успеха
През лятото на 1972-ра Бил си задава важен въпрос:
„Как човек става наистина добър в нещо? Какво е нужно да си с една глава над всички останали? Каква е пропорцията между талант и упорити усилия и как можеш да останеш неумолимо фокусиран върху стремежа да се представяш по-добре днес, отколкото вчера – ден след ден, година след година?“
Отговорът?
Това е животът на Бил от тук нататък.
За финал
До момента може би не ви казах в прав текст дали ми хареса книгата.
Да! И вярвам, че откровената история ще се хареса и на любителите на технологиите, и на всеки, който обича добре написани биографии.
Хареса ми, че Гейтс не се колебае да признае собствените си недостатъци и грешки, представяйки по-човешки и близък образ. Той споделя както забавни моменти, така и ситуации, с които не се гордее – сред най-силните сцени е споменът за вечеря, по време на която баща му, обикновено уравновесен и търпелив човек, излива чаша вода в лицето му, възмутен от арогантността на тийнейджъра Бил.
И макар на места описанията на ранните проекти за програмиране ми бяха твърде детайлни и скучни, „Изходен код: Моето начало“ за мен бе увлекателна и приятна книга, чието продължение ще очаквам с интерес.
Мисията на Росен Рашков е да подкрепя български и международни компании в мениджърски тренинг програми и екипен coaching за развитието на успешни лидери. Той е автор на The Leadership Workshop – първият и най-популярен бюлетин за лидерство на български език в LinkedIn, следван от близо 6700 настоящи и бъдещи ръководители от над 2500 организации. В рубриката „Лидерска библиотека с Росен Рашков“ ще можете да четете ревюта за книги, които ще ви помогнат да бъдете лидерът, с когото всички биха искали да работят.
Книгата ще намерите в Ozone.bg.
Прочетете още от „Лидерска библиотека с Росен Рашков“:
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Дневникът на един изпълнителен директор“ от Стивън Бартлет
