Този сборник с разкази ще си остане винаги много специален за мен, защото съдържа моя първи публикуван разказ, но и още много други, които хич не са за подценяване и са в пъти по-добри от моя собствен. Първият курс по творческо писане, проведен от издателство „Ciela“, отдавна завърши и сборникът, събрал накуп творбите на най-добрите участници по избор на лекторите Ваня Щерева, Емил Андреев, Иво Сиромахов, Калин Терзийски, Радослав Парушев, вече е факт.
Абстрахирайки се от горепосочения факт за моето участие, ще ви кажа откровено защо си заслужава да отделите внимание на този сборник. Като любител на разказите, аз бях искрено възхитена от дарбата на всеки един от авторите да представи своята история по толкова различен и неподправен начин. Не бих казала, че това са опити на начинаещи писатели за творчество. Всеки един разказ изглежда завършен и пълноценен, задълбочен и осъзнат. Описаните случки и герои са пленителни и омайващо живи. Съдържанието просто те докосва.
Има остроумни разкази, в които се припознах; има тъжни истории, от които ти се насълзяват очите; има доста автентични сюжети като „Извън мрежата“ на Иво Алексеев и „Фабричен № 17767“ на Калина Палавеева, има и такива истории, които искрено ме разсмиваха, като тази на Борислав Борисов „В битка със себе си… или да му дам ли пари“ и „Срещи“ на Христина Дакова. Разказът, който най-силно се запечата в ума ми, беше „Краят“ на Яна Досева. Стана ми любим, защото е изпълнен с качествена ирония и смисъл, майсторски написан и истински.
Безспорно една от най-очарователните творби беше „Аз ли“ на Весела Коева – кратка, но удряща право в целта по възможно най-оригиналния начин. „Игра на криеница“ от Любослава Трайкова пък искрено ме шокира в добрия смисъл на думата и още дълго ще помня тази история. Борислав Димитров също оставя трайна следа с неговия „Предразсъдък на закъснялата преценка“, а Марчела Иванова трогва до сълзи със своя „Натюрморт Шедьовър“. Самите ментори също имат стойностно участие с по един разказ в книгата, за удоволствие на всички читатели, които имат нужда да преоткрият творчеството им, ако по някакво изключение все още не са го направили.
Преглеждайки отново съдържанието и заглавията на всичките 35 разказа, си давам сметка, че на тези страници има заложен много талант. Някои от участниците може би тепърва предстои да станат известни, при това напълно заслужено. Не се учудвам, че наличността на сборника се изчерпа толкова бързо още в деня на издаването му. И тайничко се надявам, че някъде там поне един от всички тези млади автори продължава да пише и да развива таланта си.
По същество тези курсове не са нищо друго освен търговски начинания. Многобройните дискусии по този въпрос дават богата информация за тази дейност, но моето убеждение е, че те могат да ви помогнат да станете занаятчия (в последно време – предимно на запад, литературата се приема като занаят), но в същото време могат да убият твореца във вас, поставяйки ви в калъп. Занаятчиите са безброй, но творците, онези самобитни и оставящи ярки следи в литературата – малко.
Купих си книгата вчера. Ще я чета на части. Прочетох това, което е написал Иво Сиромахов. Много е полезно за тези, които са тръгнали да творят литературно. Щеше ми се всеки от менторите да напише такива напътствия към младите автори. Ала В.Щерева е написала разказ за косматите си крака.
Има страхотни попадения в сборника, но има и разкази, които са твърде аматьорски – вероятно е нормално щом са създадени от курсисти. Хареса ми много „Краят“ на Яна Досева – не съм никак убедена, че е писан от начинаещ автор, и разказа на Десислава Валентинова – „Иво“. Получила се е някаква грешка с разказа на А. Пелова – от „Сиела“ трябва повече да внимават!
Благодаря на Димитрина за коментара! Ще се радвам да се запозная с Вас. Радва ме също това, че моят разказ Ви е направил впечатление. Той е написан по думи на съвременна млада жена за действителни събития и е приносът ми към паметта на жертвите на трафик на хора в България. Права сте, че не всички на курса на издателство „Сиела“ бяхме начинаещи. Зад името на Яна Досева стои творческа дейност, тясно свързана с романа „Експериментът МК Борн“. А разказът й „Краят“ беше преведен от мен и през тази година ще бъде публикуван отново, само че този път на английски език. Като професионалист аз от 10 години търся мястото си сред професионалните преводачи у нас, работещи в неправителствената сфера, но едва миналата година дейността ми беше забелязана като активист за правата на жертвите на трафик на хора и опазването на българското културно наследство.