Наскоро ви споделих за смесените емоции, които ме връхлитат всеки път, щом завърша любима поредица. Поводът беше последната част на емблематичната young adult сага „Реликвите на смъртните“ на Касандра Клеър. Има го нетърпението, има я леката тъга, има го и опасението за евентуален провал от страна на автора да сложи удовлетворителен край на историята си… Е, няма да повтарям същото, което съм казала тогава, макар то да важи с пълна сила и тук.
Открих прекрасните романи на Лейни Тейлър в момент, в който бях силно разочарована от новата юношеска литература, затова съм много привързана към авторката и трилогията й. Обожавам героите й, безстрашната й фантазия и емоцията, с която проследява историята на хилядолетна война между серафими и химери. Харесва ми и това, че всяка част от трилогията си има свой собствен характер и се отличава от предишната. „Създадена от дим и кост“ е вълнуваща, красива и енигматична, „Дни на кръв и звездна светлина“ – мрачна, натуралистична и дори жестока.
С какво се отличава от предшественичките си „Сънища за богове и чудовища“ (изд. „Егмонт България“)?
Няма да се разпростирам особено върху сюжета, той няма да е изненада за никого от почитателите на поредицата. Дошъл е решаващият момент за Ерец – земя на ангели и чудовища, вкопчени в кървав и безнадежден сблъсък за оцеляване. Конфликтът се пренася на ново бойно поле – светът на хората, където ангелският отряд на деспотичния военокомандващ на серафимите Яил нахлува с претенции за божественост. Кару и Акива правят всичко по силите си да въдворят мир сред враждуващите сили и да ги убедят във визията си за един по-добър свят. Времето им обаче изтича. На сцената излизат и нови играчи – мистериозните стелиани, повелители на магията, еднакво харизматични и зловещи създания, които имат особена мисия от вселенски порядък.
„Сънища за богове и чудовища“ носи съвсем различен дух от предишните две книги на Лейни Тейлър. Чете се доста по-бавно (отне ми два пъти повече време, отколкото останалите й романи), и то не заради големия обем. По-описателна е, по-философска, ако щете. Тейлър отново нищи нелеките въпроси за мира и надеждата в един съсипан от насилие свят, за вярата или липсата на 
такава във време на война, за съдбата и други висши сили, които потенциално се разпореждат с живота ни и не разпределят справедливо дяловете щастие и нещастие сред поверениците си… Тук е отделено и най-много внимание върху трудната любовна история на Кару и Акива – пригответе се за много драматична и обширна емоционална турбуленция. Екшънът е в по-малки количества, концентриран почти изцяло в една особено кървава битка.
Лейни Тейлър въвежда и някои нови герои, с които прекарваме почти толкова време, с колкото и добре познатите ни персонажи. Авторката разширява пределите на фантастичната си вселена, която, оказва се, е заплашена от разрушение не само от войната, която я разкъсва отвътре, а и от външни заплахи, толкова ужасяващи, че е трудно да бъдат обхванати от скептичния ум. За щастие обаче Тейлър няма намерение да накърнява целостта на трилогията си с допълнителни продължения – никога не съм била почитател на прекаленото разтягане на локуми.
Като цяло „Сънища за богове и чудовища“ успя да ме изненада – не очаквах толкова зрял и наситен с философски размишления финал, бях се настроила по-скоро за епични сблъсъци и повече действие. Липсва и типичният „хепи енд“ – не е лесно да разчистиш руините на стария свят и от пепелищата да издигнеш нов. Вечният мир също е илюзия – докато има какво да защитаваш, ще има и срещу кого да се бориш. Лейни Тейлър обаче е права най-вече за едно – струва си да направиш всичко по силите си да преодолееш трудностите, за да стигнеш до момента, в който ще можеш да се насладиш на парчето торта, което животът е скътал за теб.
