„Ли Мей: Придворна дама в Забранения град 1692-1693“ (изд. „Пан“) е част от поредицата „Моята история“, в която под формата на лични дневници читателите се запознават с различни исторически епохи и събития. Книгата е художествена, но авторката Изабел Дюкесноа използва и някои леко променени исторически събития. Резултатът е интригуващ разказ за китайския императорски двор и връзките му с двора на Луи XIV, който не претендира за изчерпателност, а по-скоро провокира тийнейджърите да съпреживеят личните истории на техни връстници и събужда любопитството им за още факти.
Ли Мей е от манджурската народност, която през 1644 г. превзема китайския престол. В императорския двор имат право да служат само хора от тази народност и една сутрин тя е отведена с паланкин в Забранения град, за да се обучава за придворна дама, ниудзъ. Това е голяма чест за семейството й, но внезапната раздяла на 14- годишното момиче с дома е трудна, а последвалото обучение тежко и изтощително. Наставничките (гугу) са строги и пестеливи на похвали, китайският протокол е безумно усложнен и едно трепване на ръката пред императрицата може да коства главата на ниудзъ.
Ли Мей има и своя тайна – тя може да чете и пише. По онова време на жените е забранено да се образоват. Благодарение на напредничавостта и безразсъдството на майка си, момичето усвоява умения, които днес приемаме за универсално човешко право. Ли Мей успява да си води дневник за първата година от службата си при императора, а ние имаме възможност да се докоснем до обичаите и порядките на една страна, която остава изолирана от външния свят почти до наши дни.
Изабел Дюкесноа успява едновременно да ангажира емоционално младите читатели със съдбата на Ли Мей и да им разкаже любопитни факти за Китай от онова време. Книгата се чете леко и макар да е насочена предимно към подрастващите, заинтригува и мен. Непосредствения и искрен глас на малката придворна дама ме накара да погледна на някои дадености в живота си с други очи. Сигурна съм, че и останалите читателки ще се запитат какъв ли би бил животът им без право на образование или на избор по какъвто и да било житейски въпрос, и как биха се справили с него.
Препоръчвам „Ли Мей: Придворна дама в Забранения град 1692-1693“ на всички млади читатели не само заради интересния сюжет, но и заради възможността за смяна на гледната точка поне за малко. Такива експерименти винаги ни научават на нещо и ни карат да преосмислим приоритетите си. В това е и част от магията на художествената литература.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
