Личната история винаги привлича. Тя провокира, защото разказва за това, което не се вижда на пръв поглед, за началото, за подготовката, за процеса и стъпките…
К15 показва историята на един медиен продукт, преди самите ние да го видим като такъв. Затова може би ми беше толкова интересна и тази книга. Този Капитал – порасналият, събрал в К15 албум на събитията, хората, живота, през последните 15 години за самия вестник, а и не само. К15 е книга за един непознат Капитал, за скритите моменти в работата, за началото и хората в него. Една история за събитията и времето, за превръщането на вестника в това, което е днес.
К15 е лична история със свое начало, леко наивно и идеалистично, начало разказано от хората, създали вестника – идеите, темите, амбицията, целите, резултатът.
История на Капитал преминава и през едни най-значимите публикации на изданието, а по този начин личната история на вестника неразривно се обвързва и с историята на времето, с България, с всеки един от нас. Усещането е същото и с прелистването на галерията от архивни снимки – лицата на Прехода, събитията, които са ни променили, създали, които сме преживели и после дори забравили.
Но в личната история на Капитал има място и за скритите неща от нас, читателите. Има място за кухнята (въпреки че тук в един момент историята се превръща в реклама на заведенията за хранене, в които обядват журналистите от редакцията) и къщата, за съседите, за редакцията, улица Иван Вазов и историите около нея. Една такава история е разкриването и на журналиста Димитър Пеев – измисленият „колега”, зад чието име през годините пишат различни хора по особено чувствителните теми в обществото.
Страхотна ми се стори и идеята да се заснемат работните места на всички работещи в медията – разхвърляни или подредени, претрупани, компютри, листове хартия, лични вещи.
Има истории за веселите мигове в процеса на работа, но и за конфликтите, трудностите, препятствията по пътя… на вестника и на хората в него.
С тази книга Капитал разчупва стереотипа за вестниците като някаква неодушевена структура бълваща информация, безскрупулна и цинична манипулация. С тази книга Капитал показва своя човешки облик, а именно – показва хората зад имената в редакционното каре, разказва истории, показва личното отношение на журналистите към изданието Капитал, към работата, към времето.
К15 е един по-различен Капитал, по-малко сериозен, но по-човешки, още по дебел, но и по-луксозен. Един пораснал Капитал събрал 15 години в една книга.
