Какво се случва, когато психолог, специализиран в областта на самоконтрола, изгуби самоконтрола си? Ами… поема на пътешествие в една вълнуваща (и непозната) научна област: разговорите, които водим със себе си и които оказват огромно влияние върху начина, по който живеем. Или, в случая на Итън Крос, започва да си задава любопитни въпроси като тези:
Защо някои хора са способни да се възползват от фокусирането върху вътрешния си свят, за да разберат чувствата си, докато други се сриват, когато се отдават на практически същата дейност?
Какво могат да направят хората, за да разсъждават мъдро в условията на токсичен стрес? Има ли правилни и грешни начини да говорите със себе си?
И как можем да общуваме с хора, на които държим, без да подхранваме негативните им мисли и емоции или да засилваме нашите собствени? Влияят ли безбройните „гласове“ на другите, които срещаме в социалните медии, на гласовете в съзнанието ни?
А резултатът?
Любопитна, провокативна книга. Не просто поредното издание за позитивно мислене, а сериозна, експериментално доказана наука, опакована по начин, който я прави и лесна за четене, и действително полезна – „Дърдорене“ (изд. „Изток-Запад“, преводач: Даниел Пенев)
Защо именно тази книга, именно сега?
Ако сте мениджър, вие познавате добре този глас. Той ви шепне точно преди важната среща: „А ако не можеш да се справиш?“. Той ви атакува в 2 часа през нощта: „Защо не каза това по-различно?“. Той превръща всяка обратна връзка в присъда. Което ни води до въпрос, който вероятно не си задавате достатъчно често: какво би се случило, ако най-голямата заплаха за кариерата и благополучието ви не идва отвън, а отвътре? И тук не говорим за съмнения или страхове, а за онзи непрекъснат, циклично повтарящ се диалог в главите ни: глас, който поставя всяка наша грешка под микроскоп, който превръща всеки провал в катастрофа, който ни държи будни дълго след като си легнем изтощени вечер.
Итън Крос го нарича „дърдорене“ (chatter), и книгата му е за това как да го спрем. А то, дърдоренето, саботира не само настроението ни, но и работата ни. Чувстваме, че претоварва личния ни процесор и прави всичко по-бавно. Нарушава паметта. Убива фокуса. Предизвиква това, което Крос нарича „парализа на анализа“: когато мислим толкова много за всички възможни последици, че накрая не правим нищо. Но „Дърдорене“ не е за проблема. Тя е за решението.
Анатомията на вътрешния враг
Преди да ни даде инструментите, Крос прави нещо изключително важно: обяснява ни механизма. Откъде идва дърдоренето? Защо си го причиняваме? А отговорът е едновременно прост и парадоксален. Ние сме единствените живи същества на планетата, които могат да си говорят наум. Независимо дали ще се самоанализираме, ще планираме бъдещето или ще се учим от миналото. Това е еволюционно чудо. Това е и проклятие. Защото… когато интроспекцията се обърне срещу нас, когато вътрешният глас стане критик вместо коуч, започват мъките ни. Отрицателните мисли и емоции се повтарят отново и отново, като някакво модерно Сизифово мъчение. И сякаш не можем, нямаме право да натиснем „стоп“.
За това обаче плащаме тежко. Крос описва биологичните последствия с яснота, която ме накара да преразгледам няколко свои навика още на следващия ден: хроничното дърдорене активира системата за заплаха в тялото ни. От това, без причина кортизолът потича като придошла река. Имунната система отслабва. Дългосрочното здраве, както физическо, така и психическо, започва да вехне. И моля да си отбележите, че не драматизирам излишно. Просто така работи човешката физиология. И за мен това беше едно от важните неща в книгата – да ми провокира осъзнатост какви са невидимите, дългосрочни последици на това да оставя „дърдоренето“ просто да си го има.
Другата голяма полза, и може би най-силната част на „Дърдорене“, е това, което Крос нарича „инструментариум“. Това е колекцията от научно доказани стратегии, които работят. Резултати от проучвания, които те карат да се замислиш. Техники, които можеш да приложиш още днес или утре.
Психологическо дистанциране: Zooming out
Първата стратегия може да ви прозвучи странно, докато не я пробвате: говорете за себе си в трето лице.
Вместо „Аз не мога да се справя с това“, кажете си „Росен ще се справи с това“. Изследванията на Крос и колегите му показват, че този наглед малък граматически трик създава психическа дистанция и превръща емоционалната буря във факт, който можем да анализираме обективно. Да използваме собственото си име (или „ти“ вместо „аз“), действа като малък превключвател, който изтласква мозъка ни извън блатото на проблема.
Втората готина техника е времева перспектива: запитайте се как ще изглежда този проблем след година. След пет години. Предприемете ментално пътуване във времето. Звучи просто, но ефектът е силен, а драмата се свива до реални пропорции, както ще видите и от историята на Трейси.
Стратегия три: водете си дневник. И като някой, който си има собствен дневник от години, гарантирам, че работи. Пишете в дневника не просто за да си излеете емоциите (което често засилва дърдоренето), а за да превърнете преживяването в история. Когато пишете за себе си като за герой в разказ, автоматично създавате дистанция и структура.
Социалните буфери: Изберете правилните съветници
Тук Крос прави критично разграничение, което трябва да е залепено на стената на всеки офис: не всяко споделяне помага.
Има два типа хора, с които обикновено споделяме: тези, с които споделянето ни се превръща в пинг-понг. Ние им споделяме, те ни връщат споделянето на свето страдание и може би дори ще омаловажат или отхвърлят нашите емоции. Затова и двамата потъваме по-дълбоко в негативността. Но има и такива, които предлагат в отговор на нашето споделяне емпатия плюс перспектива. Те са „емоционалните съветници“. Това са хората, които ни чуват, но после внимателно пренасочват разговора към решения, към когнитивно преосмисляне. Те не отричат емоциите ни, а ни помагат да ги видим в контекст. Въпросът не е дали да споделяме, а с кого.
Отвън навътре: Природата като лекарство
И накрая – нещо толкова просто, че звучи почти тривиално: излезте навън.
Данните са категорични. Време, прекарано сред природа, дори 15 минути в парка, дори гледане на снимки на планини и гори, намалява вътрешния шум и възстановява вниманието. Крос описва това като „зелена терапия“, и ефектът е измерим: по-нисък стрес, по-добра саморегулация, по-ясно мислене.
И тук отново ще се включа с личен опит: Не е нужно да ходите на ритрийт. Просто излезте от офиса и направете разходка из квартала. Знам, че работи, защото дълги години това е част от моите лични ритуали (макар че докато четях книгата, си дадох сметка как може би не използвам техниката в най-нужните моменти).
Защо тази книга работи (и защо я препоръчвам)
Имам три причини да вярвам, че „Дърдорене“ би била полезна за работещия човек.
Първо: Тя е написана с рядка комбинация от научна строгост и лекота. Крос е психолог и изследовател, но пише като човек, който иска да ми помогне, не да ми впечатли. Историите му, от спортисти до студенти, от публични личности до обикновени хора, са релевантни и оживяват концепциите.
Второ: Това не е мотивационна книга. Не ви казва да мислите позитивно или да визуализирате успеха. Това е ръководство за разбиране и управление на съзнанието, базирано на десетилетия изследвания от лабораторията на Крос и други водещи институции.
Трето: Стратегиите работят… ако ги приложите. Не е нужно да вярвате в нещо, не е нужно да се посветите на дългогодишни практики. Просто опитайте да ги приложите и вижте как работи за вас.
В заключение: Най-важният диалог
Не можем да спрем вътрешния глас. Той няма бутон за изключване. Но можем да го обучим. Можем да го превърнем от критик в треньор. За бизнес лидерите това означава повишена устойчивост. По-малко бърнаут. По-добри решения под натиск. За всички останали – по-качествен живот, започващ от мястото, където започва всичко: в главата.
Итън Крос ни дава инструментите да овладеем дърдоренето. И това, откровено казано, е достатъчно. Ако сте любопитни по темата, книгата си заслужава. Прочетете я. После я приложете. Ако не ви хареса, я дайте на някой друг, който се нуждае от нея. Защото дърдоренето не е проблем „там навън“. То е проблем точно тук, в главата ви. И сега имате някои решения.
Книгата ще намерите в Ozone.bg.
Прочетете още от „Лидерска библиотека с Росен Рашков“:
Лидерска библиотека с Росен Рашков: Културата на Netflix: Без правила или с нови правила?
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Тим Кук“ от Лиандър Кейни
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Петте кръга“ от Александър Кръстев
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Коучинг навикът“ от Майкъл Бънгей Стейниър
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Изходен код“ от Бил Гейтс
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Дневникът на един изпълнителен директор“ от Стивън Бартлет
