fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БлоговеМнения

Литературни прелъстявания

5 мин.
Literaturni prelastiavania

Alisan HilАвтор: Алисън Хил

Веднъж преспах с мъж, защото ми даде „Хроника на птицата с пружина” на Мураками. Е, не съм толкова лесна, наистина ние излизахме и той ми стана гадже след това, но нека кажем, че Мураками затвори сделката окончателно. Преди да си правите изводи за мен, прочетете книгата. Тя е лирична и изкусителна и променя начина, по който възприемаш реалността и живота. Четенето й имитира влюбване – пулсът ви се учестява, вглъбявате се в мислите си, откривате един изцяло различен свят. Затова не е толкова учудващо, че се влюбих в мъжа, който ме запозна с тази невероятна книга. Всъщност любовните ми страсти често са се преплитали с читателските.

Имах връзка с един човек, защото преди да ме покани на среща, ми изпрати книга по пощата. Беше малък колкото ръката ми сборник с феминистки разкази, пълни със секс, хумор и алогизми. С този подарък приключиха преговорите по флирт-сделката, която бяхме договаряли седмици наред. Малко след като бях срещнала друго гадже, минахме през апартамента му да вземем нещо и прекарах няколко мига насаме с библиотеката му. Съчетанието между изкуство, еротика и new age заглавия се оказа перфектният афродизиак. Съвсем наскоро любимият ми откри една книга, която беше търсил дълго и усилено. Сподели с мен вълнението си: влюбването в миризмата, тръпката от прегъването на корицата, екстазът най-накрая да я погълне на един дъх… Той споделяше, а аз изпадах в сладък несвяст.

Излизала съм с писател, автор на една от любимите ми книги. Веднъж едно момче ме свали, като цитира една от любимите ми реплики от книги: „Лекарството за нещастието е щастието, не ме интересува кой какво казва” (Niagara Falls All Over Again на Елизабет Маккракън). Влюбих се до уши в мъж, който смяташе, че е много важно да прочете любимия ми роман. И така, оказва се, че в крайна сметка книгите играят ключова роля в прелъстяването. Един приятел ми разказа, че когато прави планове да се прибере вкъщи с някое момиче, сменя чаршафите на леглото си заедно с книгите на нощното си шкафче. Приятелят ми Боб пък обикаля кафенетата в квартала и избира кои жени да покани на среща според кориците на книгите, които дамите четат. Всъщност тук в Холивуд, където почти всички в кафенетата носят със себе си лаптоп вместо книга, самият факт, че някоя жена изобщо чете книга вероятно е достатъчно основание за Боб да се промъкне покрай нея и да подхване разговор. Веднъж в книжарницата ми някакъв мъж се приближи към мен, докато говореше по телефона. Застана до мен с вдигнат показалец, което означаваше „момент, моля”, докато приключи обаждането. Когато затвори, се обърна към мен с думите:

Тъкмо се чух с мой приятел, за да го помоля за съвет за коя книга да ви попитам, така че да ви впечатля достатъчно, за да излезете с мен”.

Книгите играят важна роля и при онлайн връзките. Например в профилите си в сайта за запознанства Match.com необвързаните отговарят на въпроса „Какво четохте последно?”. Дълбоко се разочаровам от мъже, които отговарят на този въпрос с: „този профил”, „кутията на зърнената ми закуска” или, още по-лошо, „Всъщност не чета много.” Да пропуснеш възможност за книжна свалка е просто ужасно. Уебсайтът Craigslist Missed Connections, специално създаден за хора, които са пропуснали романтичните си срещи в реалността, доказва, че много клиенти на книжарници са изпитвали сляпо увлечение към някого заради книгата, която той или тя са държали в ръце:

Видях те в книжарницата. Четеше „Великият Гетсби” в секцията за художествена литература. Усмихна ми се, докато минавах, но ми отне много време да се престраша да те заговоря и накрая си беше отишъл. Надявам се, че Гетсби е бил прав: миналото може да се повтори.”

Ако е вярно, че можеш да разбереш много за един мъж по това как се отнася със сервитьорката или как говори с майка си, то можеш да разбереш много повече за него от това, което чете: Толстой, Пинчон, Достоевски – търпелив, упорит, вероятно твърде загрижен за ползата за самия себе си (или за мен). Мураками, Даниелевски, Джули – неконвенционален философ, интелектуално любопитен. Фицджералд – романтик. Дидион – интелектуалец. Дейвид Седарис – знае как да се забавлява.

Психолозите изучават кой е най-ефективният начин да събереш достоверни данни за един субект – с други думи, как най-добре да опознаеш някого. Как се сдобиваш с най-точната и уместна информация: като интервюираш някого за самия него, като зададеш въпроси за него на най-добрия му приятел, или като претършуваш дома му? Предполагам, че да поговориш с някого за книгите, които чете, и защо ги чете е най-добрият пътеводител из вътрешния му свят.

Страх ме е да си мисля дали книжните прелъстявания въобще са възможни в дигиталното бъдеще. Без CD и DVD колекции, без рафтове с книги, как разбираш в чий дом всъщност си влязъл? Когато младежът на съседната седалка в самолета извади книга от раницата си, това е повод да разчупиш леда, намек за това какъв е той. Когато извади електронен четец, просто не е същото. Kindle на нощното шкафче? Просто не е секси. Обвинете ме, че съм старомодна, присмейте ми се, че съм романтичка, наречете ме бъдеща безработна книгопродавачка, но аз ще продължа да вярвам в добрите стари литературни прелъстявания и ще продължа за съдя за книгите по кориците.

Превод: Десислава Микова

Текстът е препубликуван от The Huffington Post. Авторката Алисън Хил е собственик и управител на книжарница Vroman, най-старата и най-голямата независима книжарница в Южна Калифорния, САЩ.