fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Luizza Hut, кажи ми как го правиш!

2 мин.
Ревюта

Luizza Hut, кажи ми как го правиш!

2 мин.

luizza-hut тома марковПрочетох „Luizza Hut“ още през декември, още като първа или втора редакция на „ръкописа“ (колко е странно да се нарича така сега, нали?). Преди това вече бях се разбрал с Тома Марков да стартираме именно с него серията „Как пишеш“. След това вече бях сигурен, че искам да го направим възможно най-бързо. И затова това ревю отлежава вече месец…

После я изслушах. Отне ми малко по-малко от ден, носейки се по специфичното звучене на гласа на Тома. Точно така, никой артист не би прочел по-добре един текст от самия му автор. Същата мрачност на писането, но вербализирана още по-загадъчно. Така преживяванията на Макаронов в посред-преходна България са няколко идеи по-близки и лесни за асимилиране.

Самата книга изглежда на 100% биографична – колкото и измислени ситуации да има вътре, всичко е някак близо, почти да ти се стовари на главата: и тесните квартири в реститутския център на София, сърдитите мутри, които те дебнат на всяка крачка и те гледат лошо във всяка кръчма, дори кофти мачовете на родните футболни отбори в евротурнирите. И колкото да ви е странно – никакъв хейт! Може би сте свикнали съвременните български поети и прозаици да опяват живота си, но тук Тома просто се забавлява.

Всичко долнопробно в книгата е китайско, само качествената водка е руска. Макаронов е достатъчно печален, но с евтините заместители на качествен живот му е напълно добре. От време на време се усеща как си говори и все едно сам се съмнява в думите си. Но наистина, няма хейт – само тъжната философия на българския творец в началото на XXI век.

Честно казано, не знам на кого би се харесала книгата – не само от редовните (по)читатели на Тома Марков, но и вероятно на онези, които обичат да се изненадват от книгите, да си мислят: какви глупости пише този човек, и след секунди да си казват „Ебаси колко е прав“… Това е то – някои неща наистина трябва да бъдат опитани. (Не, не и твърдата дрога!)

Какво точно мисля за тази книга? Че е първият подобен продукт у нас, чийто аудиоверсия може преспокойно да се продава отделно, а не да се подарява с печатното издание. Време е пазарът у нас да узрее за нещо подобно.