fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Потрисащ Тибет в „Изплези си езика“

3 мин.

Ma Dzien - Izplezi si ezikaХората обичат да напояват ежедневието си с романтика. Особено ние – европейците. Харесва ни да обвиваме даден град, ареал, личност или събитие в мистериозност и при нужда да се връщаме там – като в оазис. Опасността се крие в това, че понякога тези митове рухват и могат да причинят тежко емоционално объркване, тъга и дори нескрито недоверие. Каквото и да знаете и да сте чували за Тибет, след „Изплези си езика“ ще усетите особена тръпчивост в устата. Все едно някой е криел от вас цялата истина, опасявайки се, че няма да можете да я понесете. А може би е точно така…

Ма Дзиен пише сурово, но това не е тенденциозно. Не си поставя за цел да ни отврати или отблъсне от една почти непозната страна. По-скоро се явява като будител, негодуващ, че сме толкова непросветени. Разръчква кошера на непознатото и от там изхвърчат пет стягащи гърлото истории.

Ако не знаехме, че авторът е написал тези разкази след собственото си пребиваване в Тибет, можеше да се изкушим да ги отхвърлим като легенди, несъдържащи почти никаква истина. Простотата на изказа обаче, комбинирана с достатъчно количество подробности и разяснения, подсказват, че тези жестоки съдби не са изключение по „свещените“ земи.

Не, тук отношението към човешкото (физическо) тяло наистина е лишено от сантименталност и скрупули. Духът е единствената най-важна ценност. Тленните останки с усмивка се нарязват и хвърлят на лешоядите. Кръвосмешението причинява по-скоро временно неудобство, отколкото дълбоки лични терзания. Женското тяло носи стойност единствено при провеждане на ритуалите Кармамудра.

Историите в „Изплези си езика“ са кратки, но достатъчно въздействащи и стъписващи. След всеки от тях неизменно правих малка пауза, за да осмисля логиката на случилото се. Разбрах, че в тибетските земи животът е суров и тежък. Високата надморска височина, редкият въздух и хапещият студ сякаш сковават човешките сърца и топлината в тях се загубва. Ежедневието е изпълнено с толкова много молитви и ритуали, че хората забравят личните си желания. Сляпата религиозност господства в бита.

Изплези си езика“ не ни разказва за светлите тибетски манастири – чисти и спретнати, – в които цари хармония, спокойствие и обич. Не виждаме лицата на ведри духовници, облечени безупречно чисто и посрещащи хилядите туристи с неизменна усмивка. На това сме се нагледали в редица документални и художествени филми. Истината на Ма Дзиен е по-различна – сурова, безмилостна и смущаваща.

Не искам да пропускам и „Малкия речник на будистките понятия„, поместен в края на книгата – кратък, но ценен помощник в опитите ни да опознаем едно многовековно религиозно и духовно течение.

Издателство „Жанет 45“ става все по-смело в подбора на автори за поредицата си „Кратки разкази завинаги„, представяйки ни един китайски автор, който заради смелостта на изказа си е забранен и изгонен от собствената си родина. При нас, за щастие, подобна цензура липсва и можем да се насладим на къс китайска проза, упорито и неотстъпчиво бягаща от клишираното романтизирано еднообразие, с което сме се срещали до сега.

Още едно ревю за „Изплези си езика“ можете да прочетете при Темз в „На по книга, две“.