fb
Ревюта

Лола Монтескьо „ис грейт агейн“

4 мин.

make bulgaria great againКогато си един от най-плагиатстваните автори в държавата, може да си сигурен, че наистина си добър. Чета „Мейк Бългерия грейт агейн“ (изд. „Труд“) на Лола Монтескьо и ми се иска първа да се бях сетила да попрепиша от авторката. Ама колко много се изхитриха преди мен…

Журналистката Капка Тодорова дори трябваше да излезе иззад така хубавото прикритие на артистичния си псевдоним, за да се убедят всички, че не е някаква дама от XVIII век. И ако тази постъпка малко озапти наглото крадене на идеи от първата й книга „Секс, мусака и революции“, то излизането на втората „Мейк Бългерия грейт агейн“ отново разпали страстите. Вече започнаха да я заимстват не само жълти вестници, но и привидно уважаващи себе си предавания, борещи се именно с проявите на несправедливост. Ами да не беше писала толкова хубава книга, като не иска да я плагиатстват… Но пък когато и честните започнат да те крадат, значи си станал не просто добър, а велик.

Лола наистина е „грейт агейн“. Докато в първата й книга шегите са предимно за маникюр, френска любов и памперси (светата троица в женския свят), то във втората играта загрубява и сарказмът вече е глобален. Бързам да изтъкна нещо много важно – колкото и да е смешна, тази книга всъщност е и тъжна. Защото, докато в предишната забавните моменти (например как Крисчън Грей отива да хвърли боклука) оставаха в сферата на въображението, то тук на моменти майтапите звучат като реално описание на заобикалящи ни свят.

Страх ме е колко ли читатели няма да се смеят, а ще се припознаят в думите на авторката, че тайната дъщеря на Хитлер и Щази следва „сикрет план“ за унищожението на европейците; че ваксините и бежанците са виновни за всичко – от застудяването до съществуването на гей общество, както и че Сорос „на закуска разбърква Близкия изток, на обяд финансира избирането на черни и на жени за президенти, а на вечеря раздава пачки на продажниците в България, които искат някакъв техен си ред“.

С две думи – не че „Мейк Бългерия грейт агейн“ не е за всички читатели, просто някои от тях изобщо няма да се посмеят, а ще решат, че това не са фейлетони, а журналистически разследвания. Което е тъжно… и всъщност доста плашещо.

Капка Тодорова (снимка: „24 часа“)

Наистина, политическата тематика на всички разкази дава възможност на Капка Тодорова да покаже не просто чувството си за хумор, а опита си, натрупан по време на двайсетгодишната й кариера като политически журналист и кореспондент на вестник „24 часа“ в Германия. Но отново повтарям – това е сборник с фейлетони, а сарказмът е толкова добър, защото се използва на място и с покритие (щях да напиша „от интелигентен човек“, но то вече и „интелигентен“ минава за обида в България).

Все пак на повечето читатели ще им стане ясно, че всичко (може би) е шега, когато стигнат до твърденията, че кралицата на Великобритания е извънземна, както и жената на Радев, че Меркел и Борисов са близнаци, а илюминатите ни дебнат отвсякъде… Макар че немалко ще се припознаят и в тези думи. Но всеки има право да живее в своите вярвания и заблуди.

Аз лично плаках до сълзи на теориите, че социализмът е по-добър от капитализма заради многофункционалността на дамските найлонови чорапи, на плана за мечтано правителство с президент Джордж Клуни и външен министър Брад Пит и на убеждението, че нашите археолози са способни да открият всичко – от Дракула до Малката Русалка. Трогнах се и от фейлетона „Как станах бежанка“ – същия, с който авторката стана първата българка, спечелила конкурса за къс хумористичен разказ на името на Алеко Константинов.

А когато стигнах до търсенето на трагичното на естетическата доминанта в поезията на Криско и психологично-диагностичния анализ на приеманите дроги от политиците в България, направо щях да умря от смях. Дори мисля да осъдя Капка, че не е поставила обозначителен знак на книгата си „Четенето на тези фейлетони може сериозно да увреди вашето здраве“ и не е добавила интригуваща картинка на загинал от смях индивид. Така де, само тя ли ще съди в тази държава…

Не пропускайте ревюто на Бела за „Секс, мусака и революции“. Ако пък искате да научите повече за читателските навици на Капка Тодорова, надникнете тук.

[ + ]