„За да си писател, трябва да имаш безкрайно търпение, а пътят от първата идея до готовата книга е много дълъг“, сподели в интервю за „Аз чета“ един от най-четените и харесвани автори, пишещи за млада публика, в Чехия – Мартин Вопенка.
Миналата седмица той посети България, за да представи книгата си „Спящият град“ (изд. „Емас“) и да сподели повече за себе си и творчеството си. Сюжетът на книгата се развива около това, че всички родители на земята потъват в мистериозен, непробуден сън, а децата се озовават в нов свят без правила, но и с безкрайни отговорности. Именно на тях се пада да се опитат да спасят не само себе си, а и цялата планета.
Как бихте се представили на едно дете?
На дете бих се представил като баща на деца, който и пише за деца. Ако обаче видя сред детската аудитория момчета, които не могат да бъдат заинтригувани с нещо, тогава казвам, че съм и пътешественик и че съм бил в Антарктида. От този момент нататък и най-непослушните момчета започват да слушат внимателно.
А ако ви попитат какво работи един писател?
Това е професия, при която, ако в главата ви се завърти някаква история, не я оставяте да си отиде, а започвате да мислите върху нея. Мислите половин година, година или няколко години и изчаквате правилния момент, когато ще напишете първото изречение. Точно това първо изречение е най-важно при написването на един роман. Когато съм написал това първо изречение, то създава едно пространство, към което се връщам всеки ден или всеки втори ден. Ако трябва наистина да обясня на деца какво представлява тази професия, бих им казал, че за да си писател, трябва да имаш безкрайно търпение, че пътят от първата идея до готовата книга е много дълъг, но аз пиша за неща, които и на мен са ми интересни, така че за мен цялото това нещо е едно приключение.
В „Спящият град“ засягате някои много важни теми, но при представянето на книгата казахте, че децата я възприемат по-скоро като приключенска.
Да, така е, но дори и да виждат книгата като чисто приключенска, това не означава, че те не си взимат поука. При тях, за разлика от възрастните, това не води до протест, че светът е изпаднал в такава ситуация, те остават в детския си свят. Децата все пак са много чувствителни дали случващото се е справедливо или не и стискат палци на героите, защото не искат да им се случи нещо лошо.
До каква степен смятате, че големите теми на нашето време трябва да присъстват в книгите за деца?
Аз приемам, че трябва да има детски книги, които са просто забавни и развлекателни, но не умея да пиша такива. Пиша книги, в които се поставят сериозни проблеми.
Имате ли друга тема, която ви вълнува, но за която все още не сте писали и все още чакате първото изречение?
Аз винаги имам някой нов роман пред себе си. И тъй като досега предимно пишех книги за деца или такива, които се отнасят за бъдещето, сега искам да напиша голям роман от настоящето. Ще се казва „Смърт в Хамбург“, даже през септември бях в Хамбург, за да попия от средата. Става дума по-скоро за смърт на душата, а на за физическа смърт. Книгата ще е в духа на Достоевски. Чакам първото изречение, но смятам, че едва през декември ще имам нужното спокойствие, за да се появи това първо изречение.
Иначе преди няколко седмици предадох в издателството философски пътепис, който се казва „Да преживееш цивилизацията“. Първоначално смятах този пътепис да е само за последното ми пътуване до Хималаите, но накрая стана така, че написах книга за всичките ми пътувания по планини и върхове от 80-те години досега. Понеже през 80-те не ни се разрешаваше да пътуваме навсякъде – това бяха пътувания из румънските и българските планини. Тази книга не е само за пътешествията, за които съм осъзнал, че съм преживял нещо много интересно, но е книга за това как се променяше моето усещане за пътешестването и как самият свят се промени през това време.
Какво четете?
Докато аз самият пиша, се смущавам да чета проза от някой друг и чета по-скоро образователни книги Прочетох книгите на израелския антрополог Ювал Ноа Харари „Sapiens: Кратка история на човечеството“ и „Homo Deus: История на бъдещето“. Чета и книги от физици и астрофизици за Вселената. Когато не пишех, прочетох „Серотонин“ на Мишел Уелбек.
Вие сте председател на Съюза на книжарите и книгоиздателите в Чехия. Как изглежда в момента книжният пазар в Чехия? Четат ли чехите, колко четат и какво четат?
Все още може да се каже, че сме сред нациите, които четат най-много. Чехите купуват доста книги. Годишно само в Чехия се продават около 30 милиона книги и дори книжният пазар расте от година на година. Най-бързо се развива пазарът на аудиокнигите. Той расте с около 20% годишно. Пазарът на електронните книги също расте, но очакванията на много хора, че електронните книги ще изместят печатните, така и не се оправдаха. Най-голям е ръстът при продажбите на детски книги и дори в големите книжарници видимо разширяват отделите за детски книги.
Снимка: David_Konecny
Мартин Вопенка е страстен пътешественик, застъпник на важни обществени каузи и председател на Съюза на книжарите и книгоиздателите в Чехия. Той е и собственик и „двигател“ на издателство „Prah“, което повече от четвърт век присъства на чешкия пазар. Написал е общо 17 книги – пътеписи, романи, новела в „чат“ форма. Творбите му са превеждани на десетина езика, а той е носител на наградите „Златната лента“ и „Награда на учителите“.
Много харесвани са и книгите му „Библейски истории за невярващи деца“ и енциклопедията за най-малките любопитковци „Опознавам живота и света“. Но знакова за кариерата му на детско-юношески писател е трилогията „Спящият град“ (2011), „Спящата справедливост“ (2012) и „Спящата тайна“ (2013) – романи с елементи на фантастика и фентъзи, но и романи за доброто и злото, за етичното и неприемливото в човешкото поведение.
Ако все още не сте прочели „Спящият град“, може да поръчате книгата от Ozone.bg с 10% отстъпка при използване на код azcheta при завършване на поръчката си.
Снимка: Цветомила Димитрова
