Думите „зимна приказка“ може и да ви прозвучат странно в разгара на август. Сега е сезонът на четиресетградусовите жеги и на книгите за любовта, пътешествията до Италия и Париж и хепиендът. Има обаче известен уют в това да четеш история за смразяващия студ и неговите демони, докато навън пищят чайки и се плискат вълни. Героите се борят със своята красива, но сурова реалност, докато на теб ти е топло и отвътре, и отвън. Топлината обаче не идва само от лятото, а лъха и от страниците на „Мечокът и Славеят“ (изд. „Orange Books“) на Катрин Арден.
Романът на Арден е вдъхновен от славянската митология и пренася читателя в Русия от далечното минало, когато необятните й земи дори не са притежавали свое собствено име. В семейството на заможен господар се ражда необикновено момиче, което има специална връзка със създанията на древната земя и е предопределено да пази обитателите й от злите сили и божествата на севера. Василиса Петровна е дива, горда и своенравна девойка – като изскочила от приказките, които бавачката й Дуня разказва на домочадието пред камината.
Вася вижда света отвъд снежната му премяна и е предопределена да бъде най-вярната му бранителка. Арден ни разказва за превръщане на едно дете, буйно като горски дух, в млада жена, която тепърва опознава необикновените си дарби. Авторката ни сближава със семейството й, със силния й, волеви баща, с обичните й братя и сестри и с онези, които навлизат в тяхната защитена от старите поверия реалност и заплашват да я изопачат. Наравно с магичните същества я обитават и князете, завоевателите, свещениците – вестители на набиращото все по-голяма власт християнство, и интригите. Всички тези елементи са богато описани от Арден и правят сътворената от нея книжна вселена пълнокръвна и съвсем достоверна.
На нас, българските читатели, славянският фолклор и неговите чудатости не ни звучат никак чужди. Точно обратното – сгряват ни и ни връщат към времена, които може и да не пазим в спомените си, но не сме забравили духом. На това отдавам част от мигновения уют, с който историята на Арден те изпълва още от първите страници. Въпреки че сюжетът не е лишен от реализъм, най-вече в описанията на историческата обстановка и бита на хората по онези земи, той неизменно е обгърнат от плаща на приказното.
Силата на авторката си проличава и при изграждането на образите й. На всеки един от тях, дори и наглед по-маловажните, му е отредено време, място и роля в историята. Героите са пълнокръвни и многопластови – изключително трудно е да посочиш някого с пръст и открито да го наречеш злодей (ако изключим един конкретен едноок странник), независимо от постъпките му и техните последствия, защото Арден се е погрижила първо да го опознаеш и разбереш.
Особено добре са предадени и взаимоотношенията между Василиса и нейните близки. Отвъд фантастичните елементи и създания в сърцевината си тази история е именно за семейството – за братята и сестрите, за бащите и дъщерите, за майчината закрила – и обичта, която го крепи в добро и зло.
Тук е мястото да се кажат добри думи и за самото издание. То изглежда чудесно с големия си формат, твърдите корици и оригиналната илюстрация, която от „Orange Books“ са решили да запазят. Дори майка ми, която по принцип не изпитва абсолютно никакво влечение към фентъзито в която и да било от разновидностите му, на няколко пъти посягаше с любопитство към „Мечокът и Славеят“ само заради оформлението. Поради спецификите на пазара у нас малко книги получават подобна премяна, колкото и да я заслужават, така че си струва да й се радваме, щом я получим.
Богатият стил и език на Катрин Арден много ми напомниха за „Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик – любимия ми роман за 2016 г. Колкото повече подобни заглавия чета, толкова по-силно се влюбвам в тях, омайната им атмосфера и пленителната находчивост, с която черпят идеи от фолклора. В този ред на мисли, ако сте харесали „Мечокът и Славеят“, непременно си вземете и книгата на Новик (която, между другото, има блърб на задната корица). Обратното също важи – според мен шансът приключенията на Вася да не ви допаднат, ако вече сте обикнали тези на Агнешка и Змея, е минимален.
Предполагам, че онова, което ме привлича най-силно към подобни сюжети, не е точно магигията, а пътят към израстването, който прокарват за своите персонажи. Няма да се уморя от истории, в които героите съзряват, откриват себе си, вътрешната си сила и смелост, опълчват се на неблагоприятните обстоятелства и в крайна сметка се учат да бъдат свободни в свят, който всячески се стреми да ги окове. Подобно вдъхновение е непреходно и способно да вдъхне безценен кураж на всеки читател, винаги, и тъкмо то ги прави толкова ценни.
Из блоговете и влоговете ще намерите куп ревюта на романа. Вижте какво мислят за него „Hrisilandia“, „На по книга, две“, „Книжни Криле“, „LadyBug’s Page“, „Books are Magic“, „Дневникът на един книжен тигър“, „Djo Art and Books“ и „A Court of Books and Magic“. Гледайте и отзивите на Райс от „Четат ли двама“, „Bookadore“, „Хрониките на Книжния дракон“ и „booksattack“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!