Нова книга доказва, че като тийнейджърка Одри Хепбърн е оказвала активна подкрепа на антинациската съпротива в Холандия. Изданието, озаглавено The Dutch Girl: Audrey Hepburn and World War II, е написано от биографа и историк Робърт Мацън и ще излезе на 15 април 2019 г., научаваме от Bookstr. То ще включва и черно-бели изображения от личната колекция на актрисата.
Филми като „Закуска в Тифани“ и „Римска ваканция“ превръщат Хепбърн в холивудска икона, но до този момент ролята ѝ в Холандската съпротива остава неизвестна. Синът ѝ Лука Доти вярва, че вече е назряло времето историята на майка му да бъде споделена и хората да я опознаят отвъд образа ѝ на емблема на модата и киното.
Анотацията гласи:
Спомените на самата Одри, нови интервюта с хора, които са я познавали през войната, военни дневници и проучвания на секретни холандски архиви хвърлят светлина върху смайващата неразказана история на Одри Хепбърн, подложена на обстрела на Втората световна война.
Хепбърн изпитва на гърба си много от страданията на нацисткия режим – като дете гладува заради недостига на храна. Освен това изживява ужасната загуба на чичо си Ото фон Лимбург-Щирум, който е екзекутиран през 1942 г. заради отказа си да сътрудничи на властта.
Хепбърн започва да работи за Холандската съпротива, когато е на четиринайсет. Тя използва артистичния си талант, за да участва в нелегални музикални и танцови представления с цел събиране на информация. Актрисата разказва, че за да опазят дейността си в тайна, местата, на които се провеждали тези „събития на тъмно“, покривали прозорците си и поставяли на пост наблюдатели, следящи за приближаването на немски войници.
Според Мацън младата Хепбърн е оказвала и по-директна помощ на Съпротивата. Една от задачите ѝ е да разнася храна за пилотите. Понеже владее перфектно английски език, на нея се пада мисията да им казва къде да отидат и кой ще им помогне. Одри също така се включва и в разпространението на забранения вестник на Съпротивата с риск за живота си.
През по-късните си години Хепбърн продължава да бъде отдадена на достойни каузи, най-вече като посланичка на УНИЦЕФ – организацията, благодарение на която тя и връстниците ѝ преживяват гладния военен период.
