“Така че всички ние имаме значение за себе си, за другите, за хората, които обичаме. И ако това значение трябва да се измери, то е по-малко от много, но повече от нула.”
“Множество Катрини” (изд. “Егмонт България”) е най-забавният и най-оптимистичният роман на Джон Грийн. Тук отново ще срещнете вариации на темите, толкова характерни за творчеството на американския писател – за значението/или безсмислието на човешкия живот; за любовта и приятелството; за търсенето на себе си; за маската, която обществото ни кара да носим; за самозаблудите и т.н. И в тази книга на Грийн основен е мотивът за пътуването и освобождаващото чувство, когато можеш просто да си тръгнеш.
Колин Сингълтън зарязва всичко и хваща пътя в търсене на… Всъщност той нищо не търси, а бяга. Бяга, защото му е невъзможно да остане. А не може да остане, защото деветнайсета по ред Катрин, в която е влюбен до полуда, го е зарязала. Да, добре сте прочели: 19! И цифром, и словом.
Колин е бил дете-чудо. Вече не е дете и започва да подозира, че нищо необикновено няма да се случи в живота му. Страхува се от две неща: 1) че Катрин ще го зареже и 2) че няма да се превърне от дете-чудо в гений. Най-големите му страхове се сбъдват. Раздялата със съвършената Катрин XIX в нощта на тяхното дипломиране отваря “дупка в стомаха” му, една влудяваща празнота, която само истинска любов може да излекува.
Пътешествието на Колин и Хасан (най-добрия му приятел) ги отвежда до гроба на Франц Фердинанд (тук ще се изненадате!) в градчето Гътшот. Там те срещат Линдзи и един нов свят с различни, необикновени хора, които имат не по-малко сложни проблеми.
Съкрушеният Колин решава, че е дошло времето да създаде нещо гениално, да остави следа в историята. За целта започва опити да докаже теоремата на Катрините, която трябва да предвижда бъдещето на любовните връзки.
Колин работи върху теоремата упорито, но една малка подробност все му се изплъзва…
Начинът, по който Джон Грийн разказва тази история, е очарователен със своята искреност и с изключително пълнокръвните си герои. Няма как да не се усмихнете (или да не се смеете на глас) на безумните приключения, в които се забъркват те, и почти сигурно е, че ще разберете какво тежи на неспокойните им сърца, ще ги познаете и ще ги обикнете.
Не пропускайте да прочетете още ревютата на Габи за книгите на Джон Грийн „Вината в нашите звезди“ , „Къде си, Аляска?„ , „Хартиени градове„, и “ Множество „Катрини“ , на Митко за „Уил Грейсън, Уил Грейсън“, „Вината в нашите звезди“ , „Къде си, Аляска?„ и „Хартиени градове“, както и на Бела за „Вината в нашите звезди„ и „Хартиени градове“.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
