Представете си идеалния нов дом, в който можете да живеете под наем, при това на невероятна цена. Представете си една безупречна, фантастична къща с много светлина, простор и минималистичен стил, чийто собственик е известен архитект. На пръв поглед изглежда невъзможно точно тази перфектна къща да бъде следващото ви жилище.
Модерната сграда на „Фолгейт Стрийт 1“ е като от онези снимки в списанията – изглежда недостижима и специална и в нея не може да живее всеки. Даа, сигурно трява да има някаква уловка, би било твърде хубаво, за да е истина, нали така?
Уловката се крие в договорните отношения, които са малко необичайни. Има списък с позволени и непозволени неща, съдържащ общо около 200 условия:
Не се допускат промени, за които няма предварително споразумение. Никакви килимчета или килими. Никакви картини. Никакви саксии с цветя. Никаква украса. Никакви книги… Никакви завеси…
И все пак най-важното изискване си остава одобрението на архитекта, който запазва правото да избере наемателя. Но преди да се стигне дотам, всеки кандидат е длъжен да попълни безкраен формуляр. Ако попълните въпросния формуляр и се подпишете под всички клаузи, може и да имате късмета да получите покана за интервю със собственика.
Ема търси нов дом, който да й предлага сигурност. След като крадци нахлуват в дома й посред нощ, тя е уплашена и спешно търси промяна. Къщата на „Фолгейт Стрийт“ 1 й изглежда идеална и най-вече безопасна.
Джейн наскоро е претърпяла тежък личен момент и също търси различен дом, който да бъде начало за новия й живот.
Двете момичета не само проявяват еднакъв интерес към жилището, за което смятат, че ще им предостави необходимата утеха, спокойствие и ново начало. Оказва се, че Ема и Джейн много си приличат и на външен вид. Дали това ще им изиграе лоша шега?
Една от двете е „Момичето преди“ (изд. „Софтпрес“). Една от двете ще бъде убита при неясни 
обстоятелства…
Дж. П. Дилейни разплита сюжета с изумително майсторство, а напрежението през цялото време не те оставя да си поемеш дъх. Отдавна не ми се беше случвало да започна роман вечерта и да не заспя до 2 през нощта, докато не съм прочела и последната страница.
Така изтъркания подход за смяна на гледните точки и прескачане на действието от минало в настояще тук изобщо не ме дразнеше, защото стилът на Дилейни е толкова добре премерен, че всъщност провокира читателя сам да поиска паралелния наратив.
Изобщо не се учудвам, че романът вече е преведен на 39 езика и се е превърнал в бестселър, който предстои да бъде екранизиран под режисурата на носителя на „Оскар“ Рон Хауърд, известен с филми като „Аполо 13“, „Красив ум“ и „Шифърът на Леонардо“. И да, неслучайно сравняват „Момичето преди“ с „Не казвай сбогом“. Предричам, че много ще се говори за тази книга и тепърва ще я виждам в ръцете на мнозина – в метрото, на пейката в парка, на плажа…
„Момичето преди“ е точно това, което търся в един криминален роман – необикновена история, чиято сюжетна линия да ме грабне, да ме накара да прелиствам шеметно страниците и да ме остави удовлетворена след прочита. Психологическият трилър деликатно засяга и доста социални теми, което за мен го прави още по-пълноценен. Така че, ако сте фенове на този жанр и си търсите нещо добро за четене, горещо препоръчвам да се запознаете с „Момичето преди“!
