“Мравин и планетата Гора” – детска книга, необходима най-вече на възрастните

Цялата истерия около “Мравин и планетата Гора” (изд. „Colibri“) от Великан Василева е като от мравката да правиш слон. Това ми напомни как преди години в Съединените щати са водили дело с искане за забрана на “Хензел и Гретел”, защото сюжетът на приказката е изключително жесток. Делото е изгубено и поколения наред сме израснали с историята за бабата, която угоява дечица, за да ги изяжда. Дали заради това сме станали каквито сме и сега ще се избием за това, че два лебеда се обичат? Едва ли! 

Чудя се какви книжки са чели хората, които толкова много се страхуват от Мравин. Как всички приемаме в приказките да има убийства на зли баби (“Хензел и Гретел”), изкормен вълк (“Червената шапчица”), обсебване на чужд имот (“Бременските музиканти”), отравяне (“Снежанка”), рязане на крака (“Пепеляшка”) и какви ли не още ужасии, но когато става въпрос за любов сме особено мнителни. Какво не е наред, наистина? 

В “Мравин и планетата Гора” има любов. Книгата не е за пола на животните, нито за цвета на очите им, а за любовта и подкрепата между тях. Никой не убива никого, а героите си помагат и се обичат. Темите далеч не се изчерпват с пола на пеперудата и нейната партньорка. 

Ето няколко, за които вероятно не знаете и няма как да разберете, ако ви уплашат пеперудските прегръдки.

Мравин има дислексия. Смешните му грешки ни стават симпатични и ни показват света през неговите очи. И макар дислексиците да нямат проблем с говоренето, имат големи проблеми със самоувереността. Когато никой не им обясни, че имат различно възприятие на писмената реч, могат да прекарат години в самообвинения, себеотрицание и неразбиране защо не се справят така добре с писането и четенето. Често са обект на подигравки и тормоз в училище от други деца, на които не е разказвано за дислексията. Училищните травми оставят трайни белези. Мравин е добрият пример за това как можеш да бъдеш успешен и с дислексия.

По пътя си малкото мравче среща незряща къртица и опознава нейния чуден свят. Разбира, че липсата на зрение не е причина да не общуваме дори чрез писма. Единствено желанието е от значение. Разказвали ли сте на детето си за тактилното четене? 

Засегната е и темата за експлоатацията на детския труд. Вие кога за последно говорихте с децата си за това? Казвали ли сте им, че да си българин е нещо повече от хорото в реката и че „в пакета“ влиза и закрила от българския закон? Както и че тежките условия на труд влияят пряко на здравето и продължителността на живот? Говорите ли с децата си, че е важно да отстояват себе си? Разказвате ли им, че е незаконно да се работи без почивка и че нещо зависи и от тях? 

Не съм знаела, че най-голямата пеперуда достига размери на човешка длан или че мравките могат да носят товар 50 пъти над собственото си тегло. Научих от книгата “Мравин и планетата Гора”. Научих още много любопитни факти за животните.

Не изобилстват и книгите на български, в които се говори за осиновяването. Аз се сещам за 2, да има още 5, а по данни на Българската агенция за осиновени и осиновители само осиновените деца за последните 10 година в България са 5894. Онези, които са изгубили някого от семейството си, са много повече и те имат нужда от примери. 

Замисляли ли сте се, че има и деца, за които двете майки не са пеперуди, а са тяхното реално семейство, или такива, които са с двама съвсем истински татковци и за тях също е важно да се припознаят в приказките? Независимо от наличието или липсата на права, ЛГБТИ семействата са факт и децата им са не по-малко българи или по-малко заслужаващи от другите деца.

Великан Василева е истински великан, за да успее да включи всички тези теми в една детска книжка и тя да бъде толкова увлекателна и красива. В нея има 46 пълноцветни картини, с които гората оживява. Та тя е като учебник! Учебник по добро. Учебник, от който имаме нужда най-вече ние възрастните. 

Децата нямат проблем с книгата и те не виждат страшно в обичта на лебедите, проблемът е във възрастните. И както би възкликнал малкият принц – “Възрастните са много странни хора!”. Странни сме, да. Пречи ни любовта между два лебеда, а те са едно сред най-красивите и крехки създания на природата. 

Мравунякът на Мравин е унищожен от големите хора. По ирония на съдбата същите тези големи сега се опитват да унищожат и книгата.

Прочетете книгата! Не оставяйте да ви я преразказват. Преразказите могат да бъдат опасни. Подписваме прочетени, а не преразказани неща. Важно е да постъпваме по същия начин и с четивата, по които формираме мнение, иначе рискуваме да преразказваме чужди мисли. Апелът ми не е да харесвате Мравин, а да прочетете за него. Не в интернет, а в книгата “Мравин и планетата Гора”, и след това да решите дали ще смачкате и него заедно с мравуняка. 

Автор: Ивелина Паничарова

Ивелина Паничарова е учителка по испански, сугестопедагог, автор на сугестопедичен учебник за пилигрими, логопед и активен гражданин, както определя себе си. В свободното си време обича да пише, да чете и да ходи на театър.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.