fb
Ревюта

На изток – в рая, наречен Нова Зеландия

3 мин.
Na iztok - v raia Изабела Шопова

Na iztok - v raia Изабела Шопова

Между мен и пътеписите никога не е имало особено силна химия. Да чета за съществуващи земи и приключения, видени и изживени от някой друг, ми се струва далеч по-непълноценно преживяване от това да чета за несъществуващи места, хора и събития, описани по фантастичен начин. „На изток – в рая” обаче ме грабна истински и ме накара да променя политиката си към пътеписите, или поне към тези, излезли изпод перото на Изабела Шопова.

„Древна земя. Млада нация. Страна на хиляди дъги и милиони овце. Огледален свят. Страна на чудесата. Земя, в която човешката доброта и щедрост са също така изобилни както водата, падаща от небето. Където „не” е неприлична дума. Където се научихме да не се боим от дъжд, да се радваме на малките неща в живота, да сме толерантни, да се усмихваме, да не ни е студено, да поздравяваме непознати (дори в обществените тоалетни), да караме вляво, да спираме на пешеходна пътека, да мечтаем.”

Това е част от равносметката, която авторката прави за шестте години, прекарани в прекрасния ад, наречен Нова Зеландия. Парче земя, остров, страна, която асоциираме най-вече с… какво? Виното, маорските племена, морето от зеленина, филмовата трилогия „Властелинът на пръстените”?

За да опознаеш истински една култура и нейните представители, не можеш просто да отгърнеш атласа, да прочетеш, че овцете в Нова Зеландия са десет пъти повече от хората и да се почувстваш като голям авантюрист. Трябва да се потопиш в тази култура, дори с риск да се удавиш, да задържиш главата си под водата и накрая да изплуваш като пълноправен пътешественик, или в случая с Изабела Шопова – пълнокръвно „киви”.

Не знам кой от образите ще ви стане любим. Дали ще е земята, спираща дъха с красотите си и с ужасното си време? Дали ще са „кивитата”, добродушието им, безпределният им авантюризъм, странният им начин на обличане и необяснимата им омраза към маслините? Дали ще са измислените екстремните спортове от рода на зорбинга, които ще ви накарат дълбоко да сбърчите вежди, докато четете? Дали ще са градовете, абсурдно разположени и всеки един приключенска столица по свой си начин?

Факт е, че Нова Зеландия, от историята и културата до битовите й аспекти, е толкова различна от България и на моменти европейското изобщо, че ще има да се чудите на избора на авторката, на издръжливостта и упоритостта й. В същото време обаче любопитството ви ще се изостри до краен предел и накрая ще се окажете с една прочетена книга и една нова, все още неизпълнена мечта – да посетите това странно, уникално по рода си място.

Ще научите по много за всичко, което може да ви грабне или отблъсне в Нова Зеландия. Изабела Шопова е превъзходен разказвач, обсипва те с огромни дози неподправено чувство за хумор, позитивизъм и полезна информация. Едва ли скоро ще забравя колко много се смях на описанието й на летището в столицата Уелингтън или на борбата й с маорския език. Даже изпитах странното желание да я изпратя като мой личен пътеписец да живее и опише места и култури, които винаги съм искала да опозная…

Дори никога да не ви е хрумвало да се поинтересувате от Нова Зеландия, обитателите й или живота там, препоръчвам ви „На изток – в рая” с две ръце, преживяването си струва. Аз лично с нетърпение се насочвам към следващата дестинация, този път „На запад от рая” – Австралия.

[ + ]