Всичко започна като разговор за предимствата и недостатъците на мъжките образи в последната книга, която прочетох, и прерасна в дискусия за най-перфектните мъже в книгите, в които сме се влюбвали поне мъничко.
Женската част на „Аз чета“ и приятели представят литературните герои от противоположния пол, чието споменаване не ни оставя безразлични!
Преслава Колева:
Откакто съм щастливо обвързана и в последствие омъжена, се отнасям доста по-критично към литературните герои и трудно поставям етикета “идеалният мъж”. И все пак, остават няколко незабравими образа, които осветяваха нелекия ми път, когато ходех по срещи и дадох своя дял в любовните мъки на белия свят. Хубаво е да знаеш, че когато преживяваш поредното любовно разочарование, винаги можеш да потърсиш утеха на виртуалното рамо на мъжа мечта, защото той никога няма да те разочарова и винаги прави правилното нещо. За мен това са:
Колин Фърт като мистър Дарси
Лан от поредицата „Колелото на времето“ на Робърт Джордан е мъж на малкото думи, но винаги на място. Невероятен боец и човек на честта. На него винаги може да се разчита и въпреки суровия си вид е с нежна душа, което го прави перфектният партньор за една избухлива жена.
Мистър Дарси от „Гордост и предразсъдъци“ едва ли има нужда от обяснения защо е мъж мечта. Макар да има високомерен характер, той е готов на всичко за любимата жена, без да изтъква това, което е направил.
Джейкъб от поредицата „Здрач“. За ужас на всички литературни сноби, да, аз съм фен на „Здрач“ и не ме е срам от това. Книгите на Стефани Майър ми попаднаха в период от живота ми, в който лекувах разбитото си сърце, и невъзможната любовна история на Бела и Едуард ми върна вярата, че не всички мъже са задници (не че не го знаех, но когато човек страда, стига до изкривени заключения).
И въпреки че симпатизирах на Едуард, характерът на Джейкъб ми допада много повече. Харесва ми, че въпреки силната си и искрена любов, не беше склонен да забрави напълно за себе си и да направи всичко за Бела. Говоря за онази здравословна част на любовта, в която не се размиваш, обичайки другия. А и предпочитам мъже с нормален тен на кожата, пред такива с неестествено бял цвят, пък бил той и блещукащ на слънце.
Гергана Петрова:
Рисънд от „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас. Той е могъщ и велик елф и е 
перфектен, защото… не е перфектен. Не знам колко логично звучи, но той е представен като един от лошите. Дълбоко под черупката на един жесток и безпристрастен велик господар на Двора на нощта, Рисънд е добър и смел, готов да направи всичко, за да защити това, което е ценно и важно за него, независимо как ще изглежда в очите на другите.
Но най-важното е, че зачита желанията и силата на човека до себе си. Излишно е да казвам, че е описан толкова красив и прекрасен, че лесно почваш да точиш лиги. :)
Цветомира Дукова:
Хенри от „Пътешественикът във времето и неговата жена“ на Одри Нифнегър, защото е обаятел, секси и силен (емоционално и физически). Мъж, който винаги е различен, но продължава да се завръща при единствената любима жена.
Итън Хоук като Пип във филма по мотиви от „Големите надежди“ (1998 г.)
Пип от „Големите надежди“ на Чарлс Дикенс. Дикенс ни разказва история за едно порастване и за различните измерения на любовта, която ранява по много начини. Виждаме как Пип се променя, през какви предизвикателства преминава, как се справя с живота и с една обречена страст.
Докато четях романа, постоянно се питах дали неговото сърце, разбивано многократно – за отмъщение или по прищявка – ще издържи. То издържа и завинаги спечели моето.
Много дълго мислих дали да спомена Ланселот от „Орисници и фурии“. (Притеснявам се, че ако продължавам да говоря за тази книга, някой ще ме набие. Още не се е случило, затова продължавам) Истината е, че най-вече съм влюбена в самия роман…
Ланселот е красив, добър, талантлив, верен и развратен (не, двете не се самоизключват). Той е създаден такъв от своята любима. В тяхната връзка влиянието ти-ме-правиш-по-добър-човек е двупосочно и то създава магията на самата книгата.
Мистър Дарси е първата ми и най-голяма литературна любов. В тийн годините ми, никой не можа дори да се доближи до този образ. Може да си помислите, че нереалистичните очаквания към противоположния пол, подхранвани от книгите, са съсипали юношеството ми. Не. Мистър Дарси е много по-реален, отколкото си мислите.
Eмилия Кирчева:
Лео от „Лекарство срещу северния вятър“. 
Какво ти трябва, за да се влюбиш? Можеш ли да се влюбиш в думи? Необходимо ли е зад тези думи да има образ?
Лео Лайке ме накара дълбоко да се замисля над тези въпроси. Той е като излязъл от приказка… Или в конкретния случай по-подходящо е да кажа от e-mail. Магията на думите винаги е била най-силната за мен и е логично образ като Лео, който борави с нея така умело, да ме омае съвсем (а това, че с главната героиня сме адашки, съвсем предизвиква душевен смут).
Безплътен, защото го намираме на и между редовете на безброй мейли, и същевременно по-истински от много други, защото в тази ничия земя няма какво да губи и е себе си.
На пръв прочит Лео може да не звучи подходящ за тази класация, но ако му дадете шанс, съм убедена, че ще си заслужи мястото.
Рия Найденова:
Ненадминатите Глен Клоуз и Джон Малкович в „Опасни връзки“
Може би виконт Дьо Валмон от „Опасни връзки“ е най-очевидният ми избор. Той е „лошо момче“ в литературата, което всъщност крие дълбока душевност и умира за любовта. А естественият порив на дамите, които четат неговата история, е да го утешат и да се опитат да го спасят от собствените му демони.
Филиас Фог от „Пътешествие около света за 80 дни“ на Жул Верн е сдържан до степен, че изглежда безчувствен, а всъщност е смел, винаги постъпва правилно и е истински англичанин до мозъка на костите си. Как да не се влюбиш?
Бърти Устър е очарователен и най-добрият и забавен човек на света въпреки цялата си смотаност.
Той е представителен, знае как да се държи, можеш да го показваш в обществото без да те е срам, джентълмен и кръгъл идиот. Какво повече да искаш?
Анонимна книжна приятелка:
Федман Касад от „Хиперион“ на Дан Симънс, доколкото може да се каже, че съм си падала по него. По принцип не ми се случва да се заплесвам по написани мъже. Но ако той беше личност в реалния живот, тотааааааално бих… кхъм…
Федман Касад е военен, който е относително централен персонаж в цялата история през всичките книги (макар да не присъства активно във всичките). Млад, секси (военен!) и през една част от разказа доста сериозно увлечен по Монита. След това нещата стават интересни…
Чуха се имената и на Хийтклиф, Рет Бътлър, Вронски, мистър Найтли, Стас от „Стас и Нели“ (!), граф Монте Кристо, Микаел Блумквист, Шибил, Майлс Нейсмит Воркосиган, Арал Воркосиган, Гетсби, Иван Ворпатрил и Грегор Ворбара…
А кои са вашите фаворити?
* Снимка на корицата: Джим Кавийзъл в главната роля във филма „Граф Монте Кристо“ (2002)
Тези и още много заглавия, можете да поръчате от Ozone.bg
