fb
БиблиотекаОткъсиСпециалниХудожествени

„Нашите баби и дядовци са били истински аристократи по дух“ – из „Тъй рече баба Ега “ от Ивинела Самуилова

5 мин.

В новата си книга „Тъй рече баба Ега“(изд. „Хермес“) Ивинела Самуилова ни среща отново с младата изследователка на фолклора, която познаваме от романа „Бабо, разкажи ми спомен“– книгата, която през 2016 година спечели националния конкурс “Моята любима книга”. „Тъй рече баба Ега“ излиза на книжния пазар на 19 ноември, а от издателство „Хермес“ бяха така добри да ни предоставят още сега ексклузивен откъс. Ето го и него: 

 

– Умни са били нашите баби и дядовци, понеже и те, като тракийците, са били истински аристократи – по дух, а не по претенции, като някои други. Затова са разбрали, че не си струва. И какво са направили? – пита отново професорът.

Този път не вярвам някой друг, освен него, да знае отговора, затова се изненадвам, когато чичо Тодор възкликва:

– Измислили са чардака!

Решавам, че се шегува, понеже не виждам връзка, но професор Радев изненадващо заявява:

– Браво, наборе! Запомнил си!

– И съм го цитирал барем хиляда пъти! – казва доволен чичо Тодор.

– Точно така – измислили са чардака – потвърждава професорът и пояснява: – Сиреч, съхранили са гледната точка на древните. Седи си, значи, българинът на чардака, неговата свещена площадка насред космоса, под асмалъка с нависналите, пълни с божествена кръв гроздове, а пред него е Рила, пред него е Пирин, пред него е Родопа, пред него е Стара планина. Пред него е мащабът! – обобщава тържествено професор Радев и ни дава възможност да осмислим казаното, докато сдъвче парче пастърма.

Аз също се възползвам да я опитам – чудесна е!, а чичо Тодор долива чашите.

– Именно в това се изразява уникалността на българската култура – гледната точка към мащаба – подчертава след малко Радев и добавя: – Има го, ако щеш, в „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин. Да седнеш на чардака, да си пиеш питиенцето, а пред теб се е ширнало едно пространство, разнообразно в динамиката и формите си – едновременно извисяващи и приютяващи. И всичко това е пред погледа ти. Защо ти трябва друг мащаб?

Ивинела Самуилова с малка част от тиража на книгата

Сега риторичият въпрос придобива друг нюанс.

– А де? – отговаря чичо Тодор и вдига пълната си чаша. – Наздраве!

След наздравицата професорът пристъпва към изводите:

– Затова, в този смисъл, за българина е по-значимо интимното пространство. Църквиците ни са такива, къщиците ни са такива. Премерено, смирено човешко пространство, в което влизаш с приведена глава, но внасяш вътре огромния мащаб на Вселената. Няма нужда да правиш мащаби навън, защото най-големият вече е влязъл с теб в твоя най-съкровен свят. И ето го тракийското божествено слънце в Даскаловата къща в Трявна, ето ги лечебните тракийски цветя в пищните иконостаси на всяка селска черква. Това тържество на духа, познал божествения мащаб и преживяващ живота като празнично събитие, е съхранено в народната обредност. И макар да няма тракийски писмени източници, за наблюдателните то може да се разчете на различни места, например върху много от намерените съдове от тракийско време. Там ще видим наподобяващия ръченицата танц на сатира върху каната от съкровището от Борово – в приклекналата поза с един изпънат напред крак и една протегната ръка, а другата е зад тила на отметнатата назад и нагоре глава. Сякаш танцуващият се взира в някакво отвъдно, но достъпно за него пространство, което го изпълва с възторг. Ето го, пак там, авлоса – флейтата, чиято магия да укротява дивото и да поддържа хармонията на космоса е съхранена в медния кавал на овчаря, покоряващ зверове и самодиви. Ето го и кратера на каничката, този „сладък кратер, пълен със звучни песни“ – отвора за виното, разположен винаги в центъра, понеже там е божественото. И всяка усвоена от човека живителна глътка божественост после зазвучава от устата му като славословие, съхранено и до днес в мистерията на българската народна песен…

Колко увлекателно говори професорът, мисля си, докато той отново отпива от виното.

– Именно тук трябва да търсим връзката си с тракиеца Орфей, а не в онзи измислен образ от гръцкия мит! Общението с красотата, с природата, с небето и земята като хармонично цяло, с вечността – това е Орфей. Не конкретен образ, а мироглед – най-интимният свят на човека, който е вписал себе си в мащаба на Вселената… Това е българската традиционна култура – прави финалното заключение професор Радев.

В стаята се е възцарило мълчание и всеки, по свой си начин, осмисля чутото.

Ако този откъс ви е харесал, може да поръчате „Тъй рече баба Ега“ от Ozone.bg с 10% отстъпка.

Снимки: Facebook/ИК „Хермес“

[ + ]