Акцентите около всеки панаир на книгата са свързани с художествената литература. Този път решихме да направим препоръки за нехудожествената, независимо, че понятието е обемно. Пренасищането със сюжетност, липсата на изненада, натрупването на житейски опит, търсенето на професионално развитие – все мотиви, които провокират напускане на областта на художественото и търсене на отговор на нови въпроси. Споделяме с вас книги, свързани с философия, психология, бизнес, социология, родителски практики, здравословни теми, биографии – само малка част от интересите, които екипът на „Аз чета“ има.
Цветомила Димитрова
„Давид и Голиат“, Малкълм Гладуел (ИК „Жанет 45“) – По начало препоръчвам всички книги на Гладуел и обикновено ги представям като „научнопопулярно предаване, но описано в книга“. Гладуел умее да те грабне от първата страница с интересен въпрос или теория, след което да представи разнообразни факти „За“ и „Против“ и то толкова увлекателно, че ти се иска да четеш още и още. Не знам дали друг човек може да ме накара да харесам статистически проучвания и научни доклади. Освен приятни за четене и информативни, книгите му са и много забавни, а според мен „Давид и Голиат“ е и най-вдъхновяващата от тях.
„Бог пътува винаги инкогнито“, Лоран Гунел (изд. „Colibri“) – Макар издадена отдавна (през 2010 година), струва ми се, че тази книга не е четена достатъчно. Аз самата разбрах за нея през 2016 г., защото я получих като подарък за рождения ми ден. Когато говорим за книги, свързани със самоусъвършенстване и психология, винаги имам едно наум, но тази ме изненада приятно. Написана по-скоро като роман, книгата проследява историята на един мъж на прага на самоубийство, който по странно стечение на обстоятелствата, получава втори шанс (или по-скоро е задължен) да изживее живота си по различен начин. Макар и краят да беше малко разочароващ за мен, цялостното пътуване на героя ми беше много интересно и си взех по нещо полезно от всяка глава.
„Магията да твориш“, Елизабет Гилбърт (изд. „Прозорец“) – В тази книга Гилбърт преплита лични истории, житейски уроци, съвети, подтиква ни да мечтаем и да творим живота си във всички аспекти. Текстът е по-скоро разговор между писателката и читателя. С всяка глава разбираме повече за Гилбърт, за трудностите, пред които е била изправена като творец и за “хитрините”, до които е прибягвала, за да се справи с тях. Не бих определила книгата като “наръчник за творци”, но определено може да намерите нещо полезно сред страниците й. Написана увлекателно, докосваща, емоционална, тя е едно пътуване, което те усмихва и вдъхновява.
Бела Чолакова
Създателките на блога “Майко мила” събират искрените признания на жени и мъже с какви ли не перипетии в отглеждането на дете. В книгата са някои от най-емблематичните истории, както и съвсем нови, непубликувани досега текстове. Подзаглавието подсказва достатъчно за съдържанието: “41 ужасно смешни, вълнуващи и поучителни истории, от които ще разберете, че не е чак толкова страшно.” С безумното си чувство за хумор авторките ни дават отговори на въпроси като:
“Как да запазим разсъдък, ако се окаже, че сме родили не дете, а нощна птица от семейството на кукумявките и по тази причина не сме спали вече 2 години, 8 месеца и три дни? Ако качим 140 килограма за три бременности, в колко басейна ще трябва да се влеем, за да ги свалим? Има ли секс след раждането и как да го познаем? Ако едното дете яде само грах, второто не яде пилешко, третото лази по земята и яде каквото падне, а мъжът ви е алергичен към картофи, колко време ви дели от уюта на лудницата?”
“Малък наръчник по хюга” от Майк Викинг (изд. „Хермес“) – Според Европейското социално изследване датчаните са най-щастливите хора в Европа, най-често се срещат с приятелите и семейството си и се чувстват по-спокойни и омиротворени. Каква е причината за това? Майк Викинг се опитва да ни даде не един, а стотици отговори на този въпрос в книгата си “Малък наръчник по хюга. Тайните на датчаните за щастлив живот”. Според автора хюга е всичко – от изкуството да създаваш атмосфера на интимност, комфорт за душата и липсата на дразнители, до да изпитваш удоволствие от наличието на успокояващи неща, споделени моменти на уют и дори до това да пиеш какао на светлината на свещи. Вариантите са десетки и всеки може да открие по някой за себе си в този нестандартен наръчник. С конкретни примери, засягащи различни аспекти на всекидневието, авторът ни въвежда в света на хюга – магията на атмосферата и преживяването. И ни учи на някои на пръв поглед толкова обикновени, но всъщност толкова важни неща – как да бъдем с хората, които обичаме, да изпитваме усещането за домашен уют, да се чувстваме в безопасност и защитени… и най-важното как да се отпуснем и да си позволим да бъдем щастливи.
Милена Златарова
“Войната не е с лице на жена. Последните свидетели”, Светлана Алексиевич (изд. “Парадокс”) – Това е книга, която те задушава. Книга, която може да се поема само на малки дози. Тя разкрива една неизвестна война чрез гласовете на най-уязвимите й жертви – жените и децата. Свидетелства на безкрайно страдание с чудовищна амплитуда между най-долното и най-човешкото; свидетелства, които трябва да бъдат прочетени, чути и изстрадани със сърцата ни. Защото войната не е парад и не бива да се превръща в мит. Истината разрушава мита.
Емилия Кирчева
„Черво с Чар”, Джулия Ендерс (изд. „Colibri“) – Здравна литература като никоя друга! Джулия Ендерс е носителка на първа награда в състезанието за популярно излагане на научни идеи Science Slam, а презентацията, с която я печели, е хит в YouTube. Още от името на книгата: „Черво с чар: Истината за един пренебрегван орган”, можете да сте сигурни, че авторката е фен на червата. И има защо! С невероятен хумор и простички обяснения, тя повежда читателя на шеметно пътешествие из червата, след което никога няма да сме същите. За да ни е още по-приятно и лесно за разбиране, книгата е богата и на изключително симпатични илюстрации. Не се оставяйте обаче забавните изразни средства и картинките да ви заблудят, че това е детска или ненадеждна книга. Докато се смеете на находчивото представяне на вътрешната ви флора и фауна, ще намерите невероятно ценни и полезни неща, които могат да ви спестят часове висене пред лекарски кабинети.
„Пътят на Джит Кун До”, Брус Ли (изд. „Изток-Запад”) – Легендарният Брус ни е оставил след себе си не само десетки невероятни филми и безброй други причини да му се възхищаваме, но и една изключителна книга. Пътят му в бойните изкуства тръгва от желанието му да се защитава от улични банди, преминава през винг-чун стила в кунг-фу и достига до създаването на негов уникален боен стил, наречен джит кун до. Книгата „Пътят на Джит Кун До” е гордостта на целия жизнен път на Брус Ли. Тя е пътеводител към този уникален боен стил, но е много повече от обикновен наръчник. Джит кун до е не само бойна техника, но философия, път, система от норми за поведение, както на бойния ринг, така и в живота изобщо. Макар и да е далеч от биография, от тази книга ще научите много повече за Брус Ли, отколкото от където и да било другаде. Дали сте практикуващ бойно изкуство човек, търсещ тайните на една легенда, или просто любопитен фен, в „Пътят на Джит Кун До” ще намерите безброй ценности, през която и перспектива да гледате.
Преслава Колева
Сборникът „Змей. Змеица. Ламя и хала“ (изд. „Изток-Запад“) е едно обемно издание с фолклорни текстове за змея и неговите близки „роднини“: змеицата, ламята и халата. Колективът от автори е събрал различни по жанр текстове (песни, предания, легенди и т.н.) от всички краища на България, засягащи по-горе изброените митични създания. Това е монументален труд, който препоръчвам на всеки интересуващ се от фолклор и от образа на змея.
Петрана Петрова
“Генеалогия на модерността”, Мишел Фуко (изд. “Изток-Запад”). Мишел Фуко е сред най-значимите мислители на 20 век. Сборникът “Генеалогия на модерността” обхваща негови кратки текстове, изнесени като лекции или писани за участие в дискусии. Множество са темите, които се засягат и които ще се превърнат в цялостно творчество: властта, историята, субекта, биополитиката, управлението, истината, сексуалния избор, обществото. Подходът му е да изследва проблемите на неговото съвремие през връщане към Античност, Средновековие, Просвещение, Модерност (Ницше например). И не само. Освен известните факти за Фуко, във финалния разговор с него в сборника (година преди смъртта му), той коментира работата си като психолог в психиатрична болница.
Опитите да чета този сборник в първото му издание се провалиха – не го разбирах. Усещането ми след повече от 10 години, когато чета новото издание, е че натрупването на знания, житейска практика и критическа способност водят до проумяването на Фуко. В колкото по-зряла възраст се чете френският мислител, толкова по-силно въздейства и променя светогледи. Завършвам кратката препоръка с няколко произволни цитата: “Какво е писането” (това на “писателите”), ако не … система на подчиняване?” (“Редът на дискурса”). “Книгата е мястото на изкушението” (“Фантастичната библиотека”). “Думата интелектуалец ми се струва странна. Никога не съм срещал интелектуалци. Срещал съм хора, които пишат романи, други, които лекуват болни. Хора, които работят в икономиката и други, които композират електронна музика… Но интелектуалци – никога” (“Маскираният философ”). “Да, вижте, мисля, че мълчанието е едно от нещата, от които нашата култура за нещастие се е отказала. Нямаме култура на мълчанието, както нямаме култура на самоубийството”. (из разговора със Стивън Ригинс).
“Това изкуство на поезията”, Хорхе Луис Борхес (изд. “Сиела”). Издаването на шестте лекции на Борхес, изнесени в Харвард през есента на 1967, отлежава от няколко години на пазара. В тези особени препоръки обаче намирам за удачно най-сетне да го включа и кратко да ви запозная с едно друго лице на испаноезичния автор. Живи, диалогични лекции, ерудираност, която изумява с точност, цитиране по памет и пълноценно удоволствие. Борхес въвлича в лични размишления без да упорства в налагането на един или друг възглед. Сравненията са достатъчни ярки, за да разберете поднесената теория. Какво е “поетическо преживяване”, “музика в поезията”, “представата за класика”. За любителите на етимологии и оригинали, Борхес непринудено може да обогати похватите и представите им. Присъства и фигурата на читателя, например във втора лекция “Метафората”, в която дава модели за/на метафори: „Най-важното за метафората е дали читателят или слушателят я усеща като метафора“. Специална лекция е отделена на буквалния превод в поезията – “за” или “против”, до какво води и няколко практики. Без да минавам през резюме на останалите лекции, ще завърша препоръката с едно от всичките казвания на Борхес за поезията: „Поезията не се опитва да превърне в магия монетите на логиката. По-скоро връща езика към първоначалните му извори”. Също: “Поетът се пита”, не прави категорични заявления. “Вярвам, че поетът отново ще започне да прави.”
“Защо точно ти. 101 въпроса, задавани на интервю за работа, от които никога вече няма да се боите“ (изд. Locus). Джеймс Рийд, председател на “Рийд Груп”, агенция за подбор на персонал, проучва голям брой работодатели относно въпросите, които задават по време на интервю. Провежда серия нетуъркинги сред консултанти по подбор на персонал и синтезира всичко е книгата “Защо точно ти”. Подзаглавието е изчерпателно. Имайки предвид българския пазар на труда, изпитах известни съмнения при започване на книгата. Нищо необичайно. Напредвайки обаче, Джеймс ме убеди, че е събрал на едно място абсолютно всичко необходимо, за да се подготвиш и успокоиш за процеса “кандидатстване за работа”. Тествано, дадено е кое работи и кое не работи. Разбира се, не очаквайте готови рецепти. Фино познаване на притесненията на кандидата (до дишане, сценична треска, “хмм” и “ами, вижте”). Изпълними съвети. Ето ви един пример: “Недейте просто бяга от старата си работа в търсене на каквато и да е случайна възможност, която изникне”. Или обръщането на внимание на “правилната нагласа“. Плашещите 101 въпроса са организирани в шест теми. Перфектната книга, която спестява време да се ровите из сайтове за съвети и реално насочва към подготовка и намиране на желаната работа.
Александър Кръстев
„Мозъкът. Това си ти“ от Дейвид Игълман (изд. „Сиела“) е това, от което имаш нужда, за да разбереш защо си такъв, какъвто си. Знам, че не разбрахте почти нищо от това изречение, но… така работи моят мозък :) Как връзката между невроните създава човешкото съзнание, защо реагираме по конкретен начин в различни ситуации – тази книга дава научни обяснения по достъпен начин и определено ще ви даде много отговори.
В „Отговорната компания“ (ИК „Жанет 45“) двама от създателите на производителя на екстремна екипировка Patagonia Ивон Шуинар и Винсънт Стенли говорят не просто за своята компания като пример, а за изцяло променящия се начин, по който бизнес гигантите развиват своето производство и отношенията си със служителите, околната среда и клиентите.
„Поток“ на Михай Чиксентмихай (ИК „Хермес“) не е поредното издание за самопомощ, а сериозен научен труд, базиран на близо четири десетилетия изследователска дейност върху един от най-малко познатите елементи от човешкото битие – съзнанието. Чиксентмихай е основоположник на позитивната психология и сякаш е посветил целия си живот и научната си страст към изследването и търсенето на пътища към „оптималното преживяване“, към щастието като химична величина, резултат от дейността на мозъка.
На корицата: снимка от арт инсталацията на Кристо „Плаващите кейове“ в Италия, 2016. Четенето на нехудожествена литература е сравнимо с ходенето по вода, като сам се налага да изграждаш мостовете.
Изтегли списъка в подходящ за принтиране PDF с указания къде можеш да намериш всяка от книгите от този линк.
