Когато чуя, че ще излиза нова книга от Чък Паланюк, пулсът ми се учестява, дланите ми се изпотяват и не мога да мисля за нищо друго. Казвали са ми, че така се чувстват предимно влюбените и наркоманите. Аз имам късмета и волята да не съм нито едното от двете и все пак внезапната новина за появата на „Ненагледна моя“ на пазара предизвика у мен тръпка на сладостно очакване.
От минутата, в която попадна в ръцете ми, с нея станахме неразделни чак до другата сутрин (добре де, ранен следобед), когато, въргаляйки се в намачканите чаршафи, установих, че някак си не е успяла да задоволи очакванията ми.
Сюжетът на „Ненагледна моя“ е много паланюковски: ексцентричен милиардер, прекарал години, изследвайки тайните на секса и удоволствието от всички гледни точки (от биологичен/физиологичен/химичен процес до древни практики и философии, тантра и кундалини), за да постигне съвършенството и да се превърне в най-неустоимия любовник на всички времена, мъж прелъстил първата жена президент на САЩ (преди тя да стане президент), кралицата на Англия (преди да се възкачи на трона в следствия на поредица от злополучия в семейството й) и най-желаната актриса в момента. И изоставил всичките, за да се срещне с Пени Харингтън, двадесет и няколко годишна, не прекалено умна или начетена стажантка в адвокатска кантора. И да я превърне в Пепеляшка. И ето тук Паланюк се усмихва ехидно и изсипва щедра доза сатира и гротеска. Успешно пародирайки една от най-известните сцени в „50 нюанса сиво„ – тази на първата среща на ексцентричния милиардер Крисчън Грей и смотаната стажантка Ана Стийл – авторът на „Невидими изчадия“ ни повежда на зловещо пътешествие в страната на женското удоволствие. Докато таблоидите (негова собственост, между другото) пируват с образа на преобразената от любовта на милиардера Пепеляшка, тя (в ролята – смотаната, леко дебела Пени) се е превърнала в опитно зайче, в лабораторен плъх. Любовникът й влиза в спалнята с бяла престилка и термометър.
Сексът продава, нали така? А самият секс се продава най-добре. Паланюк обича да критикува консуматорското ни 
общество, подчинено на маркетинга и мечтата за красота, на фалша и пластмасата. Съзнава силата на скандала. Пени е опитното зайче, представителна извадка на жената-архетип от новия век – с кредитна карта и съзнание (изградено от рекламната индустрия), че заслужава всичко. Че харченето на пари, които няма, ще реши всички проблеми, които има. Че удоволствието й принадлежи. „Милиони съпрузи ще станат излишни“, защото защо ти е мъж, когато можеш да имаш „Ти, ненагледна“ – серия от секс играчки, произведени от Максуел и тествани върху Пени. Само дето никой не казва за пристрастяващия ефект. Нито пък за превръщането на милиарди жени в безмозъчни, апатични зомбита, които се вълнуват само от поредната обвързана с „Ти, ненагледна“ покупка. Мъжете може и да изкарват повече пари, но жената владее пазарите. Тя е Потребителят с главна буква, богинята, която може да съсипе един продукт или да го превърне в най-продаваната стока на пазара. Какво се случва, ако завладееш мозъка на всички жени?
Умерено гнусен, доста предизвикателен и нарочно разхождащ се по ръба на порнографското, Паланюк отново е избрал интересна и зловеща тема, с която да критикува презадоволеното ни общество. Само че „Ненагледна моя“ е много далеч от „Боен клуб“ или „Оцелелия„. Въпреки чудесната идея, изпълнението на романа е по-скоро изнасилено, объркано и леко шизофренично, а краят – разочароващ. Повторението е майка на знанието, но в художествената литература натежава. Максуел няма катастрофалния, но увличащ чар на Тайлър Дърдън, а Пени е далеч, далеч от фаталната развала на Марла Сингър.
И все пак „Ненагледна моя“ е интересен и бунтарски, типичен за Паланюк и ако сте му почитатели, ще ви хареса. А и е забавно колко пари ще донеса на автора си книга, която толкова дълбоко и страстно критикува консумерзима. Животът е пълен с ирония.
