fb
Ревюта

Невероятното пътешествие с един невероятен факир

3 мин.

Невероятното пътешествие на факираКазвам се Аджаташатру Лаваш Пател,
но можете да ме наричате Марсел.

Един полуфранцузин, полуиспанец успя да ме убеди, че сериозните послания в книгите могат да бъдат предавани и чрез смях. Че не е нужно да съпреживеем тежката житейска съдба на героите с много сълзи и свито до болка сърце. Необходимо е единствено да се измисли шантав до безкрай сюжет, да се насити до пръсване с лафове и (тук вече идва майсторството) в точните моменти да се пуснат правилните изречения. Готово! Внезапно сме се почувствали по-добри и изпълнени с позитивни намерения. И обич – дори към непознатите. Този автор е Ромен Пуертолас.

Има и по-голямо удоволствие от това да измъкваш с измама парите на хората, а именно да даваш и да сееш добро наоколо. Ако го беше чул от чужда уста, щеше да го намери за сладникаво, сантиментално, манипулативно. Но беше самата истина.

Това са мисли на главния герой, чието цяло име едва ли ще използвам отново до края на ревюто си. Макар, като се замислиш, да не се изписва чак толкова трудно.

Господин Пател, като „петел“, но с „а“. Аджаташатру се пише, както се чува.

Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на Икеа“ (да, и заглавието ще го съкращавам за напред) е книжка, към която се привързваш много бързо, а в края вече изпитваш силна приятелска обич към нея. Пътешествието е повече от невероятно, а симпатичният факир посреща с такова спокойствие всеки следващ обрат, че може да предизвика завист във всеки кандидат-йогист.

Романът много ми напомни за друго забавно откритие от тази година – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна„. Същите абсурдни случки, същият безкрайно симпатичен главен герой, същата затрогваща развръзка. Убеден съм, че огромна част от почитателите на Алан Карлсон ще харесат и колегата му по несрета – г-н Пател.

И да се върнем към хумора – Ромен Пуертолас има изключителни попадения! Не помня кога последно съм избухвал във внезапен кикот по този начин. Затова ще си позволя да завърша с още един кратък цитат. Нещо, което по принцип не правя, но специално за тази книга е много по-добре да се прочете, отколкото да се преразказва. Изключителна находка на издателство „Обсидиан„! Роман, който ще препоръчвам. И то разпалено.

Мъжът видя, че си има работа с чужденец и потупа лявата си китка с десния си показалец. Факирът моментално схвана въпроса, вдигна очи към небето и понеже беше свикнал да се ориентира за часа по индийското слънце, съобщи точното време с разлика от четири часа. Французинът мигом си даде сметка, че е закъснял ужасно с прибирането на децата от училище, и хукна скорострелно към колата си.

[ + ]