Британската сценаристка Лора Уейд и режисьорът Самюел Уест вдъхват нов живот на забравен романа от една от най-обичаните английски писателки в световната литература, научаваме от The New York Times. Премиерата на пиесата по The Watsons се състоя миналата седмица в Chichester Festival Theater в югозападна Англия. Работата по театралната постановката, базирана на недовършената творба на Джейн Остин, продължава повече от десетилетие.
Написаната между 1804 и 1805 г. история проследява премеждията на младата Ема Уотсън, израснала при богата си леля, която се завръща при обеднялото си семейство. По същото време самата Остин се сблъсква с немалко житейски изпитания. Баща ѝ умира, а перспективите за охолен живот и брак стават все по-далечни.
Професор Катрин Съдърланд от университета „Оксфорд“ обяснява защо авторката е изоставила книгата си:
Впоследствие една от племенниците на Остин признава, че събитията в личния ѝ живот са дали отражение върху творчеството ѝ. Сюжетът става доста мрачен, а паралелно с него и собственото ѝ съществуване. Това е история за лишения и докато я пише, Остин на свой ред се сблъсква с все по-големи загуби. Може би за нея е било прекалено болезнено да продължи.
Лора Уейд (снимка: Tori Ferenc, The New York Times)
Сценаристката Лора Уейд споделя, че опцията за поредна адаптация на „Гордост и предразсъдъци“ не е възбудила интереса ѝ, за разлика от настоящия ѝ проект. Целта ѝ е била да влезе в ума на писателката отпреди 200 години и да измисли щастлив край на творбата ѝ, който да звучи правдоподобно през 2018 г. Ето защо си е представила как биха постъпили героините на Остин, ако разполагаха със същите възможности като съвременните жени – необременени от класа, богатство или пол.
Уейд не е първата, опитала се да довърши The Watsons. През 1850 г. племенницата на Остин – Катрин Хъбак, пише продължение на историята. През 1928 г. внучката ѝ Едит Браун също се включва в начинанието, последвана от детската писателка Джоан Айкън, която създава нова версия на романа през 1996 г.
Уейд разкрива, че е подходила към пиесата с огромна привързаност и се надява заклетите почитатели на Остин да ѝ се насладят.
Понякога може да бъде изключително плащешо да работиш по материал, в който си влюбен. Представях си как на първото представление поглеждам към публиката и виждам само бонета.
Снимка на публикацията: Manuel Harlan/Chichester Festival Theatre
