fb
ИнтервютаНовини

Николай Пеев: Светът може да е прекрасно място, когато хората са единни

6 мин.

В петъчния ден на нашата тематична седмица, посветена на янг адълт литературата, решихме да ви представим интервю с един млад български писател. Николай Пеев е на 30 години, родом е от Пловдив. За себе си казва, че е „юрист, който се бори с несправедливостта през деня, и писател нощем – когато трябва да се бори скуката“. Работи в сферата на принудителното изпълнение и недвижимите имоти. Писането приема по-сериозно от хоби, защото изпипва всеки детайл по професионален начин, колкото и време и усилия да му коства това. Вярва, че българската литература може да стои редом до световни автори и да бъде ценена и уважавана. Според него за това може да допринесе всеки от нас – авторът, като пише добре, а читателите, като подкрепят повече българската литература.

Дебютният му научнофантастичен роман „Денят на инвикта“ получи номинация в националния конкурс „Любима книга на 2016 г.“ в категория фантастика. Преведен е на английски и фигурира в най-голямата библиотека в света – тази на конгреса на САЩ. Съвсем скоро ще го последва и второ заглавие, но тази новина ще коментираме, когато ѝ дойде времето ;) Сега вижте какво сподели Ники с екипа на „Аз чета“.   

Денят на инвикта, корицаСпоред теб, а и на база обратната връзка от читатели, книгата ти „Денят на инвикта“ харесва ли се на тинейджъри? Защо според теб е така?

Получавал съм обратна връзка както от доста млади читатели, така и от хора в пенсионна възраст. Струва ми се, че аудиторията, която най-много се интересува от „Денят на инвикта“, е тази, която чете и YA. В книгата има по нещо за всеки – приключенски елемент, екшън, загадки.

Когато изграждах персонажите, исках те да са пълнокръвни, да звучат убедително и действията им да се мотивирани, както биха били в реалния живот. Това също е голям фактор, защото читателят чувства и разбира героите, те му стават по-близки.

Мисля, че елементът, който най-много се харесва, е динамиката – повечето читатели, включително и аз, искаме действието и нещата да се случват и бързо да разбираме последствията за героите.

Кои са темите в нея, които според теб биха заинтригували подрастващите?

Като автор на фантастичен роман с приключенски елемент, исках да адресирам няколко сюжетни линии, които прецених, че могат да заинтригуват всеки читател.

На първо място стои въпросът за бъдещето – как би изглеждало то, докъде се е развило човечеството, хората същите ли са или са се променили? Актуални въпроси, които хората обсъждат, откакто свят светува.

На следващо място са постъпките на героите – имаме космически беглец, който е принуден да оцелее в един футуристичен свят; имаме боец-отшелник, който е изправен пред най-важната битка в живота си; имаме персонажи, които контролират и подчиняват цели планети.

Исках всяка от сюжетните линии да е различна, но да се допълват взаимно.

Kое е важното послание, на което би искал по-младите читатели да обърнат внимание в романа ти?

Книгата е едно актуално послание за младите хора, предвид че беше създадена, когато бях на 24 години. С „Денят на инвикта“ искам да разкажа на читателите, че светът може да е прекрасно място, когато хората са единни. Човечеството се е развило и тържествува, след като най-после е преодоляло войните и различията си. Вярвам, че това е хубава тема и че си струва човек да помечтае за нея, макар и в рамките на няколкостотин страници.

Има ли неподходяща литература за тинейджъри?

Човек има най-много свободно време да чете и прочетеното да му е от полза, когато е точно в тази възраст. Няма неподходящи знания, въпросът е как човек ще ги използва след това :D

Николай Пеев на представянето на „Денят на инвикта“ във Варна (снимка: Светлина Трифонова)

Ти какво обичаше да четеш, когато беше тинейджър?

Основно фантастика, фентързи и приключенски романи. Забавното в случая е, че тогава (не мога да повярвам, че използвам думата „тогава“ :D) нямахме Goodreads, прекрасни блогъри и влогъри, нямаше ги и социалните мрежи. Нямаше как да знаем кой какво чете, освен ако специално не го попитаме за това. Намирахме и четяхме книгите по препоръка на близките си приятели.

Знам, че скоро ще зарадваш читателите си с нов роман. Според теб той по-интригуващ ли ще се стори на младата аудитория от „Денят на инвикта“?

Надявам се да им хареса дори още повече. От една страна, защото динамиката и стилът ще им се сторят познати. От друга, което е по-интересното в случая, жанрът е напълно различен. Изцяло нова история, която е съвременна и е още по-близка като действителност до модерния читател.

Има ли млади читатели на представянията, на които ходиш из страната?

Винаги е имало по няколко, а в случаите, когато съм бил канен в училища или във висши учебни заведения – всички присъстващи са били чудесни и усмихнати млади хора, които проявяват интерес към българската литература. В някои случаи са ме канили повторно, за да разискваме книгата, след като са я прочели.

Мислиш ли, че тинейджърите са отворени да четат български съвременни автори, или по силата на навика и масовата реклама посягат предимно към книги на чуждестранни автори?

Мисля, че в момента има силен интерес към българските автори. По-младите читатели имат изключителната възможност да избират измежду доста от тях, при това в различни жанрове. Само допреди няколко години нашенските автори липсваха от стелажите с жанрова литература на книжарниците.

Сподели ни за една своя любима книга, която ти се иска да беше прочел на много по-ранна възраст. Защо избираш точно нея?

Не помня да съм имал случай, в който да си кажа „ех, защо не прочетох тази книга по-рано“. Всичко идва навреме за този, който умее да чака, така е и с книгите. Когато дойде моментът и определено знание или история са ти нужни, подходящата книга сама ще ви намери.

Снимка на публикацията: Велин Найденов