Брутална
Въздействаща
Интимна
Това са трите думи, с които бих описала „Нощ в Каракас“ (изд. „Жанет 45“ , превод: Анелия Петрунова) от Карина Сайнс Борго, разказваща една лична история на фона на политическата обстановка във Венесуела. Романът започва със сцена, в която Аделайда Фалкон погребва майка си. Героинята вече е съвсем сама и пред читателя лека полека се разкриват фрагменти от битието ѝ. Оказваш се захвърлен в мрачната действителност на Венесуела и точно когато си мислиш, че не може да стане по-лошо, осъзнаваш, че си в заблуда.
Аделайда е загубила единствения член на семейството си, а малкото приятели, които има, са заети със собственото си оцеляване. Синовете на революцията са навсякъде и не са оставили и парченце надежда, дори и правото на хората да викат. Волята за живот обаче е по-силна, отколкото всеки от нас предполага, дори и когато си мислиш, че не можеш повече.
Не искам да се спирам повече на сюжета, за да не разваля читателското преживяване на онези, които ще посегнат към книгата. Ако все пак искате да сте подготвени, просто потърсете информация за Венесуела. Според ООН това е една от най-уязвимите държави в света, като една от пет болници няма вода, а седемдесет процента от лекарите са емигрирали.
Разрухата, отчаянието и безнадеждността изпълват страниците. Всъщност описанията са лишени от емоция и журналистическият стил на Карина Сайнс Борго ясно си личи. Тя изрежда сухо и почти безстрастно факти и събития, но така въздейства още по-силно на читателя. В крайна сметка, за да оцелееш трябва да изтръпнеш и да се превърнеш в наблюдател.
Никой не беше в пълна сигурност в дома си. Навън, в джунглата, методите за неутрализиране на противника се развиха до пълно съвършенство. В държавата единственото, което работеше, беше машината за убиване и грабене, инженерството на плячкосването. Бях видяла как се разрастват и стават част от пейзажа, в който се вписаха като нещо нормално: камуфлирано присъствие в безредицата и хаоса, защитавано и подхранвано от Революцията.
В романа са засегнати още темите за отношенията между майка и дъщеря, както и емиграцията. Имайки предвид, че самата авторка е емигрирала в Испания, когато е била на двайсет и четири години, няма как да не усетиш личния елемент и да прозреш причините, довели до това решение.
„Нощ в Каракас“ е част от поредицата „Отвъд“ на „Жанет 45“ и в случая буквално ни отвежда отвъд представите ни за ужаси и на какво е способна една диктатура. Много кратък роман, едва двеста страници, но прочетеното ще ви преследва дълго. Мен ме накара да се разровя за повече информация относно Венесуела и макар че това едва ли ще помогне по някакъв начин за политическата промяна в тази държава, поне има още един човек, който е по-осведомен. А знанието е сила.
Още отзиви за „Нощ в Каракас“ ще откриете в блоговете „A Room of One’s Own“ и „Литературни разговори“.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
