fb
Ревюта

Notes on a scandal

3 мин.
notes-on-a-scandal

notes-on-a-scandalОбикновено избягвам да чета книги, по които съм гледала филм, но за Notes on a scandal реших да направя изключение. Първо защото историята много ми хареса, но по-важно не можех да си представя как подобна книга би могла да бъде интересно написана: разказвачът е 60-годишна стара мома (предполагаема лесбийка, според филма), която си води дневник. Формата на дневник за роман датира от преди Емили Бронте. Тя, започвайки да пише ‘Брулени хълмове’ под тази форма променя намерението си, защото счита че е остаряла и отмираща. Ако Бронте е намирала дневникът за отживелица, да напишеш подобна книга и тя да не стане популярна като ефектно сънотворно представлява сериозно предизвикателство за всеки автор.

Книгата обаче грабва от първото изречение.

Английският на авторката е изключително цветист: пълен с жаргон, когато говори 15 годишният ‘сексуално малтретиран’ малолетен; поовехтяло помпозен и гипсиран, когато пише старата мома (която в книгата е ку-ку, но не и лесбийка); наивно интересен, привлекателно вълнуващ, леещ се като самата Батшиба, главната героиня и отговорен за постъпките си възрастен, която се оказва по-наивна и нуждаеща се от защита и от тийнейджъра.

Около средата на текста достигнах с облекчение до заключението, че книгата няма нищо общо с филма. Скандалът е от същото естество – учителка спи с 15 годишен ученик от гимназията в която преподава, но приликите са повърхностни. Мотивацията на героите, характерите им, ситуациите и дори края са тотално различни.

Филмът, макар и божествено изигран и с диалози, по които ти се иска да си водиш записки, си е все пак масов продукт наблягащ на сензациите.

Книгата е нещо съвсем различно. Не че скандалните помисли, изказвания и действия не са там. Има секс и омраза, драма, смърт (на котката на старата мома, но тя много тежко го преживя..) предателства, отмъстителност, поквара, но основно книгата се фокусира върху абсолютната невъзможност на хората да общуват.

Героите са като луди, затворени в единични килии. Макар и да се виждат всеки ден, общуването им е като през дебелите стени. Плетат мрежи, за да се вържат/обвържат един друг, създават връзки, патологично се стремят към топлина и обич, но единственото, което постигат е разруха и болка – собствената и на ‘близките’ им. Всеки гони собствените си егоцентрични, подмолни, низки целички без оглед за чувствата и нуждите на другите.

Накрая всички се оказват оплетени в една история, която ще тегне над тях до края на дните им. Ще ги държи заедно, но по напълно грешни причини – не защото желанието да са заедно ги крепи, а защото никои друг не ги иска.