„One with you“ на Силвия Дей (откъс)

По случай Деня на влюбените Силвия Дей зарадва феновете си с кратък откъс от предстоящата пета част на поредицата „Кросфайър“. Датата на публикуване на „One with you“ все още е неизвестна, но феновете от цял свят вече я очакват с нетърпение.

Възможно е този откъс да бъде променен или да отпадне при финалната редакция на романа. 

Превод: Милена Радева

Когато удари пет, взех асансьора и отидох в сърцето на „Крос Индъстриз“. Кабината плавно ускоряваше нагоре, пулсът ми – също. След като през последните няколко дни бях избягвала единственото нещо, на което не мога да устоя, сега отивах право към него.

Свободата да го направя ме изпълваше с въодушевление.
Слязох наперено на най-горния етаж, тананикайки си някаква мелодия. Дори успях да се усмихна съвсем искрено на рецепционистката, докато чаках да ме пусне през стъклената врата. За част от секундата забелязах изпълнения й с неприязън поглед, но не му обърнах особено внимание. Много бяха хората, които не искаха двамата с Гидиън да бъдем заедно.

Всички те могат да вървят по дяволите. Нещастници.

Освен това ми направи впечатление начинът, по който няколко глави се извърнаха след мен, докато отивах към кабинета на Гидиън. Погледите им бяха изпълнени с любопитство. Не можех да ги виня. На първо място, аз на практика танцувах в края на работния ден – тогава, когато неудържимото темпо на работа в този град оставаше почти всички нюйоркчани без капка сила. И на второ място, Гидиън Крос беше истинска загадка. Всички искаха да разберат какво представлява личният му живот, в центъра на който бях аз.

Когато завих зад ъгъла и влязох в приемната пред кабинета на Гидиън, Скот се изправи на крака, за да ме поздрави. Изискано облечен в светлосиня риза и идеално огладени тъмносини панталони, той създаваше първото впечатление от впечатляващия арсенал от впечатления, с които човек се сблъскваше, отивайки на среща при Гидиън.

Зад Скот се намираше стъклената стена, която отделяше кабинета на Гидиън от останалата част на офиса. Когато стъклото беше прозрачно, посетителите можеха да видят как Гидиън работи на фона на Манхатън, високото му мускулесто и стройно тяло привличаше погледа въпреки изгледа за милиони долари зад гърба му. Точно в този момент обаче стъклото не беше прозрачно и това ме накара да забавя стъпка.

– Зает ли е? – попитах аз.
Но Скот вече бе вдигнал телефона.
– Госпожица Трамел е тук, господин Крос.
След което вратата плавно се плъзна и ме подкани да вляза.
– Благодаря, Скот – усмихнах се.
– Няма защо – отвърна той и очите му проблеснаха.

Влязох в кабинета на Гидиън, обзета от въодушевление. И след това замръзнах на място. Не беше сам. Беше се подпрял на бюрото си, мощните мускули на бедрата му изпъваха под идеално скроените му черни панталони. Сакото му висеше на обичайното се място на закачалката и той бе с лъскавата черна жилетка от костюма и искряща бяла риза. Крайчетата на гарваночерната му коса докосваха яката на ризата му и изсечената линия на челюстта му – тази идеална рамка за несравнимото му лице, което всеки можеше моментално да разпознае. Държеше в ръка някаква снимка. А застанала толкова близо до него, че почти го докосваше, стоеше Корин Жиро – жената, за която едва не се бе оженил. Тя беше висока и не по-малко впечатляваща от съпруга ми, косата й беше също толкова тъмна и лъскава, а лицето й – образец на класическа красота. Носеше червена рокля без презрамки, която разкриваше изящната й светла кожа.

Стана ми ужасно неприятно, че в момента, в който я видях, стомахът ми се сви. Не представляваше никаква заплаха за мен. Знаех го много добре. Собственото ми чувство за несигурност ме караше да се чувствам слаба. Но вече работех върху това.
Корин вдигна глава и светлосините й очи се спряха върху мен. За миг стисна устни в тънка права линия, след това ги изкриви в усмивка, остра като бръснач.

– Здравей, Ева.
Гидиън се размърда по онзи негов типичен начин, който беше едновременно изключително елегантен и опасно секси. Пусна снимката в малката червена кутия на бюрото и тръгна към мен, дългите му крака съкращаваха разстоянието между нас.

Ангелчето ми.

Не го каза на глас, но видях как устните му оформиха думите и усетих въздействието им в погледа, който ми отправи. Протегна ръка към моята и я стисна.
Преместих се, за да мога да погледна зад гърба му.
– Здравей, Корин.
Тя вече се протягаше към чантата си, която бе оставила на бюрото до червената кутия.
– Трябва да тръгвам. Тези копия са за теб, Гидиън.
През цялото време усещах тежестта на погледа му върху лицето си.
– Вземи си ги – грубият му кадифен глас ме накара да потръпна. – Не ги искам.
– Трябва да ги разгледаш докрай – каза тя и се приближи към него.
– Защо?
Когато тя застана до нас, сините му очи я пронизаха като късчета лед.
– Ако реша да ги видя, винаги мога да ги намеря в книгата ти.
Корин отново се усмихна пресилено.
– Довиждане, Ева. Гидиън.

Тръгна си и остави след себе си огромно напрежение. Никак не ми беше приятно, че двамата са били заедно в кабинета на Гидиън, а стъклената стена е била непрозрачна, за да могат необезпокоявано да разглеждат снимки от времето, когато са били заедно.
Гидиън направи още една стъпка към мен и телата ни се притиснаха така, че между нас двамата трудно би могъл да влезе дори лист хартия. Стисна и другата ми ръка и сведе глава над мен.
– Радвам се, че дойде – промълви той и докосна с устни челото ми. – Толкова много ми липсваш.
Гласът му издаваше колко дълбока е любовта му към мен. Затворих очи и потънах в нея.
Стисна ръцете ми още по-силно.
– Добре ли си?
– Да, добре съм. Просто не очаквах да я видя.
– Аз също.

Отстъпи назад и продължи да стиска ръцете ми, докато разстоянието между нас стана толкова голямо, че бяхме принудени да се пуснем. Нежеланието му да ме пусне, да се отдалечи от мен напълно отговаряше и на моите чувства. Долавях в него някакво дълбоко и болезнено отчаяние. Да не бъдем заедно, макар и само за известно време, беше ужасно.

Наблюдавах как отиде до бюрото, постави капака на кутията и я изхвърли в кошчето за боклук. Няма да лъжа – много исках да видя снимките. Желанието да го направя беше толкова силно, че с мъка се удържах да не извадя кутията от боклука. Но не го направих. По същата причина, поради която бях забранила на Гидиън да гледа видеото ми с Брет. Бившите ни гаджета принадлежаха на миналото и завинаги щяха да си останат там.

Което съвсем не означаваше, че няма да си поговоря с Корин.
Гидиън натисна копчето и вратата на кабинета му се затвори отново.
– Напуснах работа – заявих аз. – В петък е последният ми работен ден.
Лицето му остана абсолютно безизразно, но някакво пламъче припламна в очите му.
– Наистина ли?
– Да.
Отново зае позата, в която го заварих, когато влязох – облегнат на стъкления плот на бюрото си.
– И сега какво ще правиш?
– Имам да организирам една сватба.
Както и някои други неща, които да довърша. Но ще стигнем и до тях малко по-късно.
– Аха. – Цялата потръпнах от едва забележимата му усмивка.
Сви пръст и ми даде знак да се доближа до него.
– Да се срещнем по средата – възразих аз.
Срещнахме се по средата на стаята.
– Това ли искаш? – попита ме той тихо и загледа изпитателно лицето ми.
– Ти си това, което искам. Останалото е въпрос на логистика.

Навлажни устни, бавно прокара език по тях и аз за малко да простена на глас. Убиваше ме, че трябва да стоя далече от леглото му, но трябваше да го направя.
Въпреки всичко не можах да устоя – посегнах да отметна един непокорен кичур коса от челото му. Опитах се да спра, когато осъзнах какво правя, знаех, че всяко докосване може да ни повече надолу по опасната пътека на изкушението…
Гидиън стисна китката ми още преди ръката ми да е стигнала до него. В следващия миг притисна буза в дланта ми и затвори очи, за да се наслади на допира ми. Ноздрите му се разшириха, когато вдиша аромата на парфюма ми.

Силвия Дей

Изведнъж напрежението в тялото му изчезна. Усетих как си отива. Нещо повече, почувствах как в мен също нещо се променя. Замаях се от силата на това чувство.
С едно-единствено докосване можехме да възстановим баланса в себе си.
Ето това беше нашата сила. За това се борихме.
И щяхме да победим.

Силвия Дей е автор №1 на New York Times и международен автор на бестселъри с повече от 20 романа, отличени с престижни награди и издадени в над 40 страни. Книгите й се изкачват в първите места на бестселърите в 25 държави и се издават в милионни тиражи. Правата за екранизиране на поредицата Кросфайър са закупени от Lionsgate.