fb
БългарияНовини

Организации настояват за работа по Национален план за четенето срещу функционалната неграмотност

4 мин.
Снимки: Асоциация „Българска книга“/Стефан Марков

Готовност да работят по „Национален план за четенето“ заявиха от участниците в кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“, организирана от асоциация „Българска книга“, фондация „Четене“ и сдружение „Книги и четене“. Представителите на организациите са обединени от общата кауза да насърчават четенето, да променят средата и да предотвратят тревожната статистика за функционалната неграмотност сред подрастващите в България.

Събитието беше част от програмата на 50. Софийски международен панаир на книгата и събра на едно място представители на държавни институции и неправителствени организации, председатели на асоциации, специалисти по четене и журналисти. Модератор на кръглата маса беше Илия Вълчев, университетски преподавател и журналист. Участниците представиха основните проблеми, свързани с функционалната неграмотност в страната ни, и заявиха готовност за работа по „Национален план за четенето“, заложен като стратегия в „Националния пакт за четенето“, учреден на 17 ноември 2023 г.

„Резултатите от PISA не са резултати единствено на нашите младежи, те са на цялото общество. Решението на проблема започва с обединението на усилията ни и с намесата на институциите, без които промяна не би могла да се осъществи“, заяви Десислава Алексиева, председател на УС на асоциация „Българска книга“.

На 5 декември 2023 г. данните от международното изследване PISA отново показаха, че подрастващите не умеят да четат с разбиране, да осмислят и анализират средно дълъг текст. Функционалната неграмотност се отразява на всички сфери от обществения живот и води до влошаване на качеството на средата.

„Решенията, заложени единствено в сферата на образованието, културата и здравеопазването видимо не работят. Това доказват и данните на Световната банка за индекса на човешкия капитал от 2020 г. – дете, родено в България, може да развие само 61% от потенциала си, ако завърши пълния цикъл на образование и получи пълни здравни грижи. Стратегията на седемте организации, стоящи зад „Националния пакт за четенето“, е да бъде променена средата като цяло, а не само резултатите от PISA, допълни Валентина Стоева, председател на фондация „Четене“.

Всички присъстващи подкрепиха идеята, че всеки родител, гражданин, синдикат, представител на организация и на държавната власт трябва да разпознае четенето като основен фактор за развитието на едно демократично и икономически стабилно общество. Виктория Бисерова, председател на УС на сдружение „Книги и четене“ допълни, че в самото начало на промяната е ясното дефиниране на основните научния понятия „четене“ и „книга“, върху които стъпва стратегията на „Националния план за четене“.

Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки“ Спаска Тарандова представи ситуацията през погледа на библиотекарите, чийто опит е показал, че „равният достъп до образование и култура може да стане през училищата и библиотеките. Необходимо ни е изграждането на добра и приобщаваща среда, в която децата от ранна възраст да разберат колко важни са книгите, независимо от техния формат и от времето, в което живеем“.

Ролята на държавните институции е ключова и крайно необходима, когато става дума за обединение в национален мащаб. Светослав Желев, ръководител на сектор „Национален център за книгата“, изрази своите опасения, че въпреки общите усилия, без финансовата подкрепа на държавата, промяната и насърчаването на четенето във всички населени места и училища в България са невъзможни.

Към „Националния пакт за четенето“ и в дискусията на кръглата маса се присъединиха Яна Генова, заместник-кмет на София по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, Неда Кристанова, директор на Центъра за оценяване на предучилищното и училищно образование към МОН, Искра Джанабетска, програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, Дамян Яков, директор на издателство „Дамян Яков“, Яна Алексиева, изпълнителен директор на асоциация „Родители“, Мирена Петрова от „Заедно в час“, Благовеста Симеонова от „Национална мрежа за децата“, доц. д-р Любомира Парижкова от ФБКН към УниБИТ и др.

Всеки гражданин, независимо от професионалната сфера, в която се развива, може да се присъедини към „Националния пакт за четенето“ и да подкрепи каузата на обединението, като подпише петицията.