Безпрецедентната известност на Чарлз Дикенс го превръща в най-популярния романист на своя век и от тогава до ден днешен книгите му се печатат и четат. Преди време ви представихме 10 неща, които не знаете за автора на „Големите надежди“ и „Дейвид Копърфийлд“, а днес ще ви издадем още 14, които хвърлят светлина върху живота му.
1. Чарлз Дикенс е бил принуден да започне работа на крехка възраст
Най-големият син на Елизабет и Джон Дикенс се родил през февруари 1812 г. на британския остров Портсий, в град Портсмут. Докато бил още малък, със семейството му са се местели няколко пъти – първо в Йоркшир, а след това в Лондон.
Когато Джон Дикенс бил повикан отново в Лондон, за да работи като чиновник във военноморската разплащателна служба, той успял да натрупа толкова много дългове, че цялото семейство, с изключение на Чарлз и по-голямата му сестра Фани, е изпратено в затвора за длъжници на Маршалси (затворът е мястото, където се развива действието в книгата на Дикенс „Малката Дорит“). Оставен да се грижи сам за себе си само на 12 години, Чарлз Дикенс се отказва от частното си училище и започва работа в склад покрай река Темза. Печели по шест шилинга седмично от лепене на етикети върху кутии за лак за обувки.
2. Друго работно място научава Чарлз Дикенс как да пише
Когато е на петнадесет години, Дикенс започва работа като младши чиновник в адвокатската кантора на Елис и Блекмор. Вместо обаче да се занимава с юридически задачи, за да стане в крайна сметка адвокат, той изучава метода на писане, разработен от Томас Гърни. Уменията, които усвоил, му позволили да си намери работа като репортер през 1830 г., отразяващ изборите за парламент на Великобритания. Той работил за вестник „Морнинг Кроникъл“ и за още няколко издания.
3. Публикува под псевдоним
Първите публикувани творби на Дикенс се появяват през 1833 и 1834 г. без информация за автора. През август 1834 г. краткият му разказ The Boаrding-House е публикуван в месечно списание под псевдонима Боз. Името с една сричка произлиза от героя Мойсей в романа от 1766 г. „Викарият от Уейкфийлд“ на ирландския писател Оливър Голдсмит. По-късно дори се споменава в собствената книга на Дикенс „Повест за два града“.
Дикенс наричал брат си Огъстъс „Мойсей“, но по-късно обяснил, че „споменато носово, името звучи като Бозез (от английски звучащото Moses), и за да е нещо по-кратко, се получи Боз. Боз е позната дума за мен още преди да стана автор, затова и реших да я използвам.“ Псевдонимът станал толкова популярен, че използвайки го, Дикенс дори публикувал през 1939г. сборник с есета и кратки истории под името „Очерци от Боз“.
4. Известността на Чарлз Дикенс запазва един конкретен идиом жив
Фразата „какво по дикенс“ (what the dickens, първоначално спомената от Шекспир във „Веселите уиндзорки“) е евфемизъм за призоваване на дявола. В своята книга Other Dickens: Pickwick to Chuzzlewit, авторът Джон Боуен обяснява името като „заместител на дявола или викането на дявола.“ Дикенс уж използвал псевдонима Боз, за да отклони всякакви сравнения със Сатаната, но след като истинското му име било разкрито и обществеността се запознала с работата му, решил в крайна сметка да запази и използва името си.
5. Америка не е било любимото място на писателя
По времето, когато за пръв път пътува до Америка през 1842 г. на лекционна обиколка (по-късно описана в пътеписа „Американски записки“), Дикенс е международна знаменитост заради творбите си и е посрещан възторжено, докато обикаля градовете на Източното крайбрежие.
„Не мога да правя нищо, което искам да правя, не отивам никъде, където искам да отида, и не виждам нищо, което искам да видя. Ако се обърна на улицата, винаги ме преследва тълпа,“ се оплакал той в писмо относно престоя си в Америка.
Макар че обичал бързо развиващи се градове, като цяло Дикенс не е останал очарован от Америка и особено от столицата: „Тъй като Вашингтон може да бъде наречен щаб на тютюнева слюнка, настъпи момент, в който трябва да призная, без никакво прикритие, че разпространението на тези две отвратителни навика – дъвчене и отхрачване, е всичко друго, но не и приятно. Дори бих казал, че е обидно и противно“.
6. Помогнал е в търсенето на загубения сър Джон Франклин
Авторът използва влиянието си, за да помогне на лейди Джейн Франклин в търсенето на съпруга ѝ, сър Джон Франклин, който изчезва в Арктика заедно с още 128 души екипаж на HMS Erebus и HMS Terror. Експедицията трябвало да открие северозападния проток, който съединява Атлантическия и Тихия океан. Чарлз Дикенс написва анализ в две части за злополучното плаване, наречен „Изгубените арктически пътешественици“, и дори изнася лекции във Великобритания с надеждата да събере пари за спасителна мисия.
Липсващите кораби са открити през 2014 г. и 2016 г., но дотогава има много различни обяснения за съдбата на екипажа. По онова време Дикенс се е поддавал на расистки настроения и обвинявал инуитите (група ескимоски народи, споделящи сходна култура) : „Никой не може по никакъв начин да потвърди, че екипажът на Франклин не е убит от самите ескимоси… Вярваме, че всеки дивак в сърцето си е хищен, коварен и жесток.“ Историите, които самите инуити разказват, са, че мъжете на Франклин най-вероятно са умрели от глад, болести или излагане на нещо опасно, каквито се оказва, че са и изводите след намирането на корабите.
7. Чарлз Дикенс усъвършенства до перфектност неочаквания край
Повечето от романите на Дикенс – включително и класиките „Дейвид Копърфийлд“ и „Оливър Туист“, първоначално са писани и публикувани на месечни, седмични или по-редки части в списания, само за да могат да бъдат събрани в пълна книга след това. Затова и авторът използвал неочаквани развития и финали във всяка глава, за да накара нетърпеливите читатели да си купуват и следващия брой на списанието.
При инцидент през 1841 г., американските читатели били толкова разтревожени да разберат какво се е случило в „Старият антикварен магазин“ от Дикенс, че голяма част отишли до доковете в пристанището на Ню Йорк, надявайки се да питат пристигащите от Европа дали са прочели края на историята и дали героинята Нел е умряла.
8. Има гарвани за домашни любимци и те са били около него дори след като умрат
Дикенс притежавал гарван на име Грип, който много обичал, и дори се появява като герой в романа му „Барнаби Ръдж“. През 1841 г. в писмо до неговия приятел Джордж Катермол, авторът казва: „Искам героят винаги да е в компания на домашен любимец гарван, който е неизмеримо повече от себе си. За тази цел аз изучавам птицата си, и си мисля че бих могъл да му измисля много причудлив характер.“
След смъртта на птицата, от поглъщане на парчета боя, по-късно същата година, Дикенс го заменил с друг гарван, който също нарекъл Грип (който се смята, че е вдъхновението зад стихотворението „Гарванът“ на Едгар Алън По). Когато и вторият Грип среща смъртта си, Дикенс препарира птицата и я слага в сложен калъф, направен от дърво и стъкло, който сега е в колекцията на Обществената библиотека във Филаделфия.
9. Той запазва и котката си по подобен начин
Не само птиците правели компания на известния писател. Котките също имали важно място в живота на Дикенс, като самият той веднъж заявил: „Какъв по-голям дар има от любовта на котка?“.
Когато котката му Боб умира през 1862 г., той сложил препарираната й лапа на ножа си за отваряне на писма, който бил от слонова кост. Гравирал и надписа „C.D., In memory of Bob, 1862.“ Ножът сега е част от колекцията за английска и американска литература на Берг в публичната библиотека в Ню Йорк.
10. Чарлз Дикенс разкрива, че ранното му вдъхновение било „Червената шапчица“
През 1850 г. Дикенс започва да редактира седмичното списание „Домашно четиво“, към което той също публикувал кратка художествена литература и романи на части. В една от първите му истории за списанието, „Коледно дърво“, Дикенс описва, че най-ранната му муза е Червената шапчица. „Тя беше първата ми любов. Чувствах, че ако можех да се оженя за Червената шапчица, ще позная перфектното блаженство. Но не е било писано“, пише той.
11. Не го е било страх да споделя мнението си
В писмо от 1860 г. написано до Флоренс Мариат, дъщеря на негов приятел, Чарлз Дикенс я смъмря, след като тя го моли за съвети относно писането и представя кратка история („През цялата година“) за литературния журнал, който бил под негова редакция.
„Да четеш честно материали и да съобщаваш безпрецедентно решението си на всеки автор е задача, за чиято величина очевидно нямаш представа“, написал ѝ той. „Не мога (…) да променя това, което ми се струва факт във връзка с тази история (например), не мога да променя зрението или слуха си. Не смятам, че е подходяща за журнала“, а по-късно ѝ казва ясно: „Не мисля, че е добра история.“
12. Чарлз Дикенс е бил изумителен експерт на думите
Дикенс, също като Уилям Шекспир, бил известен със създаването на свои думи и изрази. Благодарение на него има думи и изрази като butter-fingers, flummox, the creeps, dustbin, ugsome, slangular и още много други.
13. Създава дом за упаднали жени
С помощта на наследницата на милиони Анджела Кутс, Дикенс създава и ефективно управлява „Урания Котидж“ – място, където бездомни жени, бивши затворнички и проститутки, получавали помощ, за да могат да емигрират в някоя от британските колонии и да се включат отново в обществото.
Според The Guardian, Дикенс е „посещавал „Урания Котидж“ няколко пъти в седмицата, за да го ръководи, да подбира обитатели, да се консултира с директори на затвори, да наема и уволнява икономки, да се справя с проблеми с канализацията, да дава задачи на градинаря и за да може да докладва на Анджела Кутс какво се случва там. Освен това се е занимавал с парите, поддържал писмени документи за миналото на момичетата, и организирал емиграцията им в Австралия, Южна Африка или Канада.“
14. Чарлз Дикенс е погребан в Уестминстърското абатство против волята си
Авторът е имал специфични планове за това къде иска да прекара вечността. Първоначално е пожелал да бъде погребан до сестрата на съпругата си Катрин, неговата муза Мери Хогарт (починала през 1837 г. и погребана в гробището „Кенсъл Грийн“ в Лондон). След това Дикенс променил мнението си и решил, че иска да бъде погребан в обикновен гроб в Рочестърската катедрала в Кент.
Чарлз Дикенс получава удар, докато вечеря в дома си с другата сестра на съпругата си, Джорджина Хогарт. Той умира на 9 юни 1870 г., но след това не се озовава на нито едно от избраните от него места. Вместо това той е положен в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство, защото деканът на Уестминстър, Артур Стенли, е искал известен писател да даде някакво културно значение на абатството по онова време.
Въпреки че в завещанието е посочено „да не се прави публично съобщение за времето или мястото на погребението ми“, стотици хиляди хора минали покрай тялото му в Уестминстърското абатство.
Можете да вземете книгите на Чарлз Дикенс с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
Източник на изображенията: Facebook/The Charles Dickens Museum
