Да хванеш читателя още от първите изречения на книгата никак не е лесно, затова пък е твърде важно, понякога определящо дали ще продължи да чете нататък. Преди време ви споделихме първи изречения, които ще те накарат да прочетеш цялата книга. Те предизвикаха голям интерес и интересни дискусии, затова и подбрахме още от най-добрите първи изречения в книгите, сред които се надяваме, че ще срещнете и вашите любими.
„През лятото на 1827 година майсторът на име Манол Илиев влезе в Трявна заедно с горещите, коси ветрове, които натъпкват гърлото с прах и обръщат дрехите с хастара навън. Имаше широки рамене и неравна крачка и зад гърба си влачеше сянката си, пълна с камъни. Изобщо него повече го помнеха, отколкото го обичаха.“
„Пътуване по посока на сянката„, Яна Букова
„С Дийн се запознах наскоро след разрива с жена ми. Тъкмо се бях съвзел от тежка болест, за която не ми се говори, само ще кажа, че беше свързана с ужасно мъчителната раздяла и с моето чувство, че всичко е мъртво. С появата на Дийн Мориарти започна онази част от моя живот, която може да се нарече живот по пътя.“
„По пътя“, Джак Керуак
„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“
„Ана Каренина„, Лев Толстой
„Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Получих телеграма от приюта: „Майка почина. Утре погребението. С най-добри чувства.“ Това нищо не говори. Може да е било вчера.“
„Чужденецът“, Албер Камю
„Станах това, което съм днес, на дванайсетгодишна възраст, в един студен и навъсен ден през зимата на 1975 г. Помня точния миг — как клечах зад порутената кирпичена стена и надничах към уличката край замръзналата река. Беше много отдавна, но сега знам от опит колко погрешно е твърдението, че можем да погребем миналото. Защото заровим ли го, то винаги успява да изпълзи навън. Поглеждайки назад, осъзнавам, че вече цели двайсет и шест години все надничам към онази безлюдна уличка.“
„Ловецът на хвърчила“, Халед Хосейни
„Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.“
„Лолита“, Владимир Набоков
„Скелет 509 повдигна бавно черепа си и отвори очи. Не знаеше дали е бил в безсъзнание или само е спал. Между едното и другото едва ли имаше още някаква разлика: гладът и изтощението отдавна се бяха погрижили за това. И двете бяха все едно и също потъване в бездънно тресавище, от което като че вече не можеше да се изплува.“
„Искрица живот“, Ерих Мария Ремарк
„В деня, в който щяха да го убият, Сантяго Насар станал в 5:30, за да посрещне парахода, с който пристигаше епископът. Сънувал, че прекосява гора от огромни смокинови дървета, над която ръми ситен дъждец, и за миг се почувствал щастлив в съня си, но се събудил с усещането, че целият е оплескан с птичи курешки.“
„Хроника на една предизвестена смърт“, Габриел Гарсия Маркес
„Барабас пристигна в семейството по море — написа малката Клара с изящния си почерк. Още тогава имаше навика да отбелязва по-значителните неща, а по-късно, когато онемя, записваше и по-маловажните, без да подозира, че след петдесет години тетрадките й ще ми помогнат да спася миналото от забрава и да надживея собствения си ужас.“
„Къщата на духовете“, Исабел Алиенде
„В годините след мисията всяко от момчетата се зае да направи живота си неузнаваем. Накрая спомените от предишното им съществуване се обляха в нереална, изкуствена светлина и те самите се убедиха, че станалото не се беше случило в действителност или поне не на тях.“
„Човешкото тяло„, Паоло Джордано
„В късната зима на седемнайсeтата ми година майка ми си науми, че страдам от депресия вероятно защото рядко излизах от вкъщи, прекарвах доста време в леглото, препрочитах все една и съща книга, хранех се нередовно и посвещавах голяма част от изобилното си свободно време на мисли за смъртта.“
„Вината в нашите звезди„, Джон Грийн
„В самолета на Пан Ам за Виена имаше 117 психоаналитици и поне шестима от тях ме бяха лекували. А за седмия се бях оженила. Само Господ знаеше дали причината бе в тяхната некадърност или в моята съвършена неподатливост на психоанализа, но сега, след тринадесет години психоаналитични авантюри, ако не друго, се страхувах от летене дори повече отпреди.“
„Страх от летене„, Ерика Джонг
„Ателието беше наситено с гъстия аромат на рози и всеки лек полъх на летния ветрец сред дърветата в градината донасяше през отворената врата силния мирис на люляк или нежното благоухание на розовите цветчета на шипката.“
„Портретът на Дориан Грей“, Оскар Уайлд
„Живея във вила Боргезе. Нито прашинка боклук наоколо, нито един разместен стол. Двамата сме съвсем сами тук и мъртви.“
„Тропик на рака“, Хенри Милър
„Когато се събуждам, другата страна на леглото е студена. Протягам ръка, за да потърся топлината на Прим, но напипвам само грубия платнен калъф на дюшека. Сигурно е сънувала нещо лошо и се е мушнала в леглото при майка ни. Разбира се, че е имала лоши сънища. Днес е денят на Жътвата.“
„Игрите на глада„, Сюзан Колинс
„Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата. Въздухът вече лъхаше на лято, вятърът галеше приятно, природата дишаше дълбоко, топло и спокойно. Стигаше само да скочиш от леглото, да надзърнеш през прозореца и тутакси да разбереш, че ей сега, в този миг, започват свободата и волният живот, че изгрява първото утро на лятото.“
„Вино от глухарчета“, Рей Бредбъри
„Петроний се събуди чак към обяд и както обикновено много уморен. Вечерта беше прекарал на пиршество у Нерон, а то беше продължило до късно през нощта. От известно време здравето му бе почнало да се влошава. Сам той казваше, че сутрин се събужда като вдървен и не може да събере мислите си.“
„Quo vadis“, Хенрик Сенкевич
„Това беше любов от пръв поглед.
Щом видя военния свещеник, Йосарян веднага се влюби лудо в него.“
„Параграф 22“, Джоузеф Хелър
„Пътникът от кабината записа в дневника си една пародия на Декарт: „Неудобно ми е, следователно живея“ и остана с перото в ръка, защото нямаше какво повече да отбележи.“
„Безнадежден случай“, Греъм Грийн
„Бях на петдесет години, а не бях спал с жена от четири. Нямах приятелки. Оглеждах жените, когато се разминавахме на улицата и прочие, но без копнеж и с чувството за нещо повърхностно. Редовно мастурбирах, но представата за нормални отношения с жена — дори не на сексуална основа — ми се струваше невъзможна.“
„Жени“, Чарлз Буковски
„Веднъж, бях вече на възраст, в чакалнята на някаква обществена сграда към мен се приближи мъж. Припомни ми кой е и каза: „Познавам ви открай време. Всички твърдят, че като млада сте била красива, а аз дойдох да ви кажа, че ви намирам по-красива сега, отколкото като млада, и че лицето ви на млада жена ми допадаше по-малко от сегашното ви опустошено лице.“
„Любовникът„, Маргьорит Дюрас
„Мисис Далауей каза, че сама ще отиде за цветята. Защото Луси си имаше друга работа. Трябваше да се свалят вратите от пантите; щяха да идват от фирмата „Ръмпълмейър“. Пък и, помисли си Клариса Далауей, какво утро — свежо, сякаш отредено за детски игри на морския бряг.“
„Мисис Далауей“, Вирджиния Улф
* Снимката на корицата е от филмовата адаптация от 2012 г. по романа „Ана Каренина“ с Кийра Найтли в главната роля.
Твърде добре.