Често говорим за влиянието на художествената литература върху киноиндустрията, но какъв е обратният път на взаимодействие? Възможно ли е филмите да създават по-добри писатели? Вижте интересната позиция на Мика Хейзъл, публикувана в блога на Huffington Post:
Пренасянето на книгите на големия екран не е новост в нашата култура. През 2015 г. видяхме филми по „Марсианецът“ и „Петдесет нюанса сиво“, а 2016 г. продължава тенденцията за филмиране на бестселъри със заглавия като „Петата вълна“ и „13 Hours“.
Книгите често стават основа на (по-)качествени холивудски филми, но на филмите също трябва да им се признае способността да създават добри писатели.
Като студент по творческо писане, от мен се очакваше да имам списък с любими книги и да цитирам Кърт Вонегът с лекотата, с която Стивън Кинг пише своите книги. Разбира се, ключът към постигане на успех в писателските общности е в изучаването на работата на другите писатели, но заедно с това е добре да се обърне внимание и на динамичното и ясно разказване, което е толкова характерно и необходимо в киното.
Режисьорите и сценаристите знаят, че повечето хора не желаят да гледат 5-часов филм. Затова всяка сцена трябва да има цел. Това правило е изключително важно и всеки, който има амбицията да пише добри разкази или романи, трябва да го осъзнае.
В повечето писателски курсове се поставя акцент върху повествователната техника и се обръща повече внимание на речника, отколкото на движението на историята. Филмите напомнят на писателите, че романът трябва да притежава определена степен на литературна комплексност, като целта на всяка глава, страница или изречение е проста: историята да се движи напред.
Филмите не само допринасят за развиване на умението за изграждане на сюжет, но и 
помагат за създаването на отношение към детайла.
Писането е начин за изразяване, но не всичко може да бъде лесно изразено чрез писане (например мимиките или емоциите). Филмите позволяват на писателите да изучават физически и емоционални механизми, които правят героите по-реалистични, а историите – по-завладяващи.
Лесно е емоцията да бъде посочена, трудността идва с показването ѝ пред читателя чрез конкретно действие. Паула Хоукинг, автор на романа „Момичето от влака“ (очакваме филмът да бъде по кината през октомври), представя признаците на параноя у героинята си и съмненията ѝ, ползвайки модела на филмите на Алфред Хичкок.
Понякога един филм е достатъчен да запали искрата на хубавата история. Спрете да търсите идеи, които си заслужават, в болезнено специфични или безкрайно скучни теми! Приятните истории и красивите сцени могат да бъдат достатъчни, за да видите бъдещия си 
герой и неговата среда.
Брйан К. Вон черпи вдъхновение за комикса си „Saga“ от филмите от поредицата „Междузвездни войни“. Те дават писателския импулс и на Рейнбоу Роуъл, авторката на YA бестселъра „Фенка“.
Рансъм Ригс, автор на „Домът на мис Перигрин за чудати деца“, чиято киноадаптация ще гледаме около Коледа, започва да пише художествена литература под впечатление от филма „Сиянието“ по книгата на Стивън Кинг.
Ние, писателите, най-често пишем за нещата, които виждаме около себе си или за това, което бихме искали да видим. Но не можем да отречем, че текстовете ни се влияят от визуализациите, създадени за нас. При това мощно настъпление на литературата в киноиндустрията, може би няма да е зле да приложим техниките на киното в писането.
